Последното медийно разкритие се оказа следното: кучетата по улиците на страната ни се увеличават в следствие на кризата! Според проучвания много собственици са захвърлили домашните си любимци на улицата, защото поради утежненото положение, вече нямат възможност да се грижат за тях. Броят на скитащите животни, дошли от позицията си на охранители по строителните обекти също е фрапиращ. След негативното влияние, което оказа кризата на строителния бизнес, липсата на финансиране води до спиране на обекта, а то от своя страна - до изгонване на пазачите му - кучетата.

 

Получава се пренасищане с улични кучета, за които трябва да се вземат незабавни мерки, за да се осигури сигурността на гражданите и да се избегнат така популярните напоследък нападения от освирепели животни. Невинните жертви на тези безпричинно озлобени зверове стават все повече с всеки изминал ден и населението живее в страх!

 

 

Но да спрем с иронията (която може да продължи безкрайно поради хилядите дадени причини за това) и да погледнем реално проблема. Защо обвиняваме животните? Всички търсят начини да се справят с наличието на агресивни бездомни кучета, а никой не се замисля как да се справи с безотговорните стопани, които ги оставят по улиците. Животните не са виновни, че са ги захвърлили. Поради неспазването на законите, българския манталитет или друга причина, сме свикнали, че този тип поведение е нормално - можем да изхвърлим боклука си на улицата, защото е малък по обем, защото всички други го правят, защото никой няма да ни глоби за това... Можем да изхвърлим и животното с оправданието, че поради финансовата криза, вече нямаме нужните финанси да се грижим за него. Каква е следващата стъпка? Да изхвърлим и детето си, за което са необходими в пъти повече средства, защото не сме преценили навреме, че можем да му осигурим дом? После, разбира се, може да обвиним държавата за пренаселването с бездомни деца...Сравнението на куче с дете наистина е крайно и може би за повечето хора - неуместно. Разлика има, и то не малка. Но има и прилика - както детето, така и кучето е живо същество. След като сме взели домашен любимец, значи сме поели отговорността за неговия живот и развитие. Не може да изхвърляме безразборно кучета и други видове животни, а после да се оплакваме от тяхното наличие и поведение, с което единствено предоставяме материал за различни медийни спекулации и печелене на аудитория.


Проблемът не е в бездомните кучета, а в безотговорните стопани, които са ги направили бездомни!

Всеки ден се появява нов репортаж от мястото на инцидента, където изоставено куче напада човек. Защо няма нито едно интервю с човека, който е изхвърлил това куче от вкъщи? Дори не е ясно кои са тези хора, няма и как да се разбере, никой не иска да знае и никой не се интересува. Въпросът не е "как да махнем кучето от улицата?", а "защо то е там?!".

Пренаселването с кучета не е проблем, а последица от проблем. Последица от проблема на българското общество да понесе своята отговорност, да помогне по адекватен начин за изкоренявнето на причините за това увеличаване на броя на бездомните животни, дори от липсата на възпитание у хората, приемащи, че чуждият живот (в случая на кучето) не е от особено значение.

 

За да се реши наболелият проблем с бездомните кучета, трябва първо да се промени мисленето и поведението на хората. Нека не обвиняваме жертвите за това, че са такива. Дори днес да се приберат 10 000 кучета от улиците, утре нови 10 000 ще бъдат изхвърлени там и кръговратът ще продължи.

 

 

Още по темата:
Нападения от кучета - чия е вината?