След случаят с осакатеното куче Мима от Дряново, на което зверски бяха отрязани четирите крачета, огромен брой българи се обединихме от каузата да помогнем не само на това животно, но и на всички други като изискахме промяна в закона за защита на животните. Кървавата история трогна изненадващо голяма част от обществото ни, което е похвално. Даде се гласност и на много други случаи с тормозени по какви ли не начини животинки.

Мнението, че такива варварства са недопустими в една цивилизована страна беше общоприето. Но, разбира се, и този път не пропуснаха да изрязат несъгласието си не малък брой граждани. Защо едно куче създаде такъв скандал в цяла Европа, а имената на ухапаните от озверели кучета жители не се знаят? Защо защитаваме един "пес", а не себеподобните, които са подложени на постоянен стрес от глутниците, върлуващи по улиците? Защо се борим да няма бездомни кучета, а не помогнем на бездомните деца?. Дори строителни работници се обединиха в протестни действия с въпроса "Защо всички помагат на някакво куче, а ние си чакаме заплатите от миналата година?".

Моят въпрос е "Защо се оправдаваме, обвинявайки другите?". Няма спор, че всеки трябва да се чувства спокоен да излезе от вкъщи, без да е нащрек дали някое куче няма да му се нахвърли. Няма спор, че ухапаните вече граждани заслужават нашето съчувствие и помощ. Разбира се,  че децата са бъдещето на всеки народ, невинни същества, за които трябва да се грижим. Няма спор също, че трудът на всеки трябва да бъде възнаграден и заплатите да се получават на време. Но какво общо има последното с насилието над животните ?! Да не би като оставим такива зверства да се случват работниците ще си получат възнаграждението?

За мен това е проява на чиста човешка злоба и завист. "Не е важно на мен да ми е добре, а на другия да му е зле". Хората не се делим на "кучелюбци" и "реалисти". Крайно време е да разберем, че всички искаме едно и също - да живеем спокойно, да сме сигурни в безопастността си, да не виждаме цялата мъка и жестокост около нас. Но това няма да стане като се оплакваме, а като предприемем адекватни мерки и извоюваме това, към което се стремим. Ако имаше нормални закони за защита на животните, както е в повечето съвременни страни, кучетата нямаше да са по улиците. Там са, защото има прекалено много безотговорни хора, незачитащи чуждия живот. Тези хора ги има пък, защото няма закон, който да им го забрани или ако има - не се спазва и съответните органи не следят за спазването му. Също така, защото не са възпитани, че това поведение е немислимо и трябва да носят отговорност за поетите ангажименти, в случая - живота на взетото куче. Стотици малки кученца се изхвърлят, защото са били нежелани и стопаните нямат възможност да се грижат за тях. Кучето ражда средно по 5 малки. Ето как от едно "невинно" изхвърлено кучило се появяват 25 броя скитащи животни. А всичко това може да се избегне, ако родителят е кастриран. Ако се отнасяхме добре с уличното куче, ако го хранехме или му бяхме осигурили дом, вместо да го подритнем, то щеше да е наясно, че сме му приятели и вместо да ни напада щеше дори да ни пази. Тогава нямаше да напада децата ни, защото нямаше да има причина за агресивно поведение.

Кучетата по улиците, ухапаните хора - това е кръговрат и всяко действие си има първоизточник. За да изкореним проблема, трябва да започнем от началото, не от края му, защото както не веднъж казах - бездомните кучета са следствие на проблем.

Това, че помагаме на кучето Мима изобщо не означава, че не зачитаме и правата на хората. Тези, които са против опитите за промяна в закона, дали са "ЗА" да виждат трупове на животни ежедневно? Едва ли.

Винаги се сравняваме с по-напреднали нации и се питаме защо не живеем като тях. Защо техните безпризорни животни са в приюти, а нашите - по улиците. Отговорът е прост - защото нямаме приюти ! Те имат оборудвани и поддържани сгради, ние имаме няколко изолатора, в които не би могъл да съществува и паразит. Те се грижат за животните, защото знаят, че така помагат на себе си - ние още не сме стигнали до този извод. "Цивилизована страна" означава "цивилизован народ", след като твърдим, че сме такива, защо не го покажем?

Похвално е, че има личности, които настояват за по-добра грижа за хората в страната ни, всички я искаме. Но нека не бъркаме понятията - хуманно отношение към животните е едно, грижа за жителите е малко по-различно, а навременни заплати - напълно несвързано. Няма как да се изпълни целта, ако тя не е ясно формулирана. В случаят това е грижа за животните и всеки, който има различни искания - да ги изкаже на подходящото за тях място.

Ние пазим децата си от кучетата, те  пазят техните от нас. Разберете, че не защитаваме всички животни, независимо дали са безобидни или нападащи безпричинно хора. Защитаваме правото на всеки един - човек или животно, да може да се защити, а не да бъде тормозен без да има никаква заслуга за това.