От Любимци.бг искрено подкрепяме петицията, подготвена от www.city4people.com, относно ИНКРИМИНАЦИЯ НА ПРОЯВИТЕ НА ОСОБЕНА ЖЕСТОКОСТ КЪМ ЖИВОТНИ И ОРГАНИЗИРАНЕТО НА БОЕВЕ С ЖИВОТНИ. Призоваваме всички да направят същото. Нека не оставаме безразлични към нечовешкото отношение и зверските прояви, които търпят невинните животни.

ПОДПИШЕТЕ ЗА КАМПАНИЯТА ТУК !

Неизвестен извършител садистично хваща за врата добродушно домашно куче и отрязва четирите му крачета с нож. Изпаднало в шок, кучето си прехапва езика и едва оцелява след спешната помощ на ветеринар. Стопанинът е не по-малко потресен от ужаса, който е преживяло кучето, а гледката да завари любимеца си едва жив, лежащ в локва кръв, никога няма да изчезне от съзнанието му.

Котка, обвита в пламъци, след като някой я е запалил като факла, тича обезумяла в последните си мигове живот.

Това са единични примери за безбройните варварства, на които са подложени животните, без да имат никаква заслуга за това. Къде е човешкото ни отношение? С какво сме заслужили да се наричаме "хора" или какво значи "човек", съдейки по такива нехуманни прояви? Можем ли да се гордеем, че сме хора? Защото единственото, което изпитвам, оприличавайки се с този вид, е срам, разочарование и ужас. Животните в природата убиват само, за да се изхранват, нямат избор. Но ние имаме! Какво целим, какво се опитваме да си докажем, извършвайки подобни деяния? Че сме по-силни от котката? Да, по-силни сме. Но само физически. Демонстрирайки това физическо надмощие над невинно същество показваме единствено колко сме слаби психически, как не можем да носим отговорност за живота си и собствените си провали, затова се опитваме да си покажем, че все пак над нещо имаме контрол - над живота на по-слабите. А мъртвата котка оправя ли ни проблемите, вдига ли ни самочувствието? Кара ли ни да се чувстваме пълноценни личности? Ако отговорът е "да", то значи обществото ни наистина преживява криза, но не финансова, а морална.

По света страните, в които насилието над животни не се счита за престъпление, са единици. За съжаление, България е сред тях. Крайно време е това да се промени. Доказано е, че най-жестоките престъпници в детството си са измъчвали животни, след което са пренесли агресията си върху хора. Доказано е също, че хората, тероризиращи животни без причина, лесно могат да заменят жертвите си със себеподобни. Днес убиват котка, измъчват куче, искаме ли утре детето ни да заеме мястото на животното? От нас зависи дали ще се стигне до там или не.

Глобата за тормоз над животно в България е равностойна на тази за пресичане на червено! Това е не само смешно, но и изключително жалко, защото двете действия нямат нищо общо по между си и едното не може да се равнява на другото.

Вместо безпричинно да се гордеем, че можем да се наречем "хора", нека да сравним нашето поведение с това на животните. Ето един пример за "животинско отношение":



Куче е блъснато от кола, а друго тича да го издърпа от улицата, с което спасява живота му. Сравнено с горепосочения репортаж, кой е по-високо в йерархията - човекът, осакатяващ кучето без причина или животното, помагащо на себеподобно, рискувайки собствения си живот? "Най-добрият приятел на човека" не случайно е спечелил това прозвище и заслужава същото приятелство в замяна. Твърдим, че сме най-висшите същества на Земята, но показваме точно обратното, защото разсъдъкът, който проявяваме в горепосочените случаи е минимална част от този на животното. Неговата ценностна система е в пъти по-извисена от нашата. Иска единствено да живее спокойно и да бъде прието. Толкова ли е много?

Нека думата "човек" не се равнява на "изверг"...