Мини зайчето става все по-популярен домашен любимец. Характерното за тях е, че са дружелюбни, спокойни, чаровни и лесни за отглеждане. До момента са познати над 50 породи зайчета. У нас най-известни са 4 вида: Холандско джудже, Мини хотот, Лоп (Клепоухи) и Мини рекс.

Холандското джудже се характеризира с тегло от 1,6 кг. до 2 кг. Те са с големи глави спрямо тялото, големи очи и уши. Лицето им е закръглено.

Мини Хотот е идеалната големина - малко над 1кг. Отличава се с къси уши, гъста, къса и лъскава козина. Врата не би трябвало да се забелязва, а гръбнака е с форма на силно извита дъга.

Лоп се познават най-лесно по големите уши, които често падат дори пред очите им.

Мини рекс тежат около 2 кг., козината им е гъста и изправена.

Зайчетата са дребни и с къси уши. Достигат до 30 см. дължина, а на ушите е най-много 7 см. Тежат между 1,25 кг. до 1,8 – 2 кг. Най-тежки са хермелиновите и цветните зайчета. В Холандия се отглеждат най-дребните видове, които тежат по-малко от 900 грама. В зависимост от начина на отглеждане те могат да доживеят от 7 до 10 години. За да бъдат зайците щастливи, трябва постоянното да общуватe с тях.

Ежедневни игри и разходки извън техните клетки са необходими. Зайците се нуждаят да гризат постоянно, затова е нужно да им се осигури играчка, която могат да дъвчат. Поради гъстата им козина, те не могат да се охлаждат добре и през лятото, ако им е прекалено топло, трябва да охлаждате ушите на любимеца си. Критичната за тях температура е над 25 градуса C. Никога не вдигайте зайчето за ушите. Един от начините за правилно захващане на зайчето е с едната ръка да го подхванете под задницата, а с другата да го държите за предните крака. Другият начин е да го хванете за тилната гънка и да го повдигнете, като след това го поддържате за долната част на тялото. Този начин се препоръчва при бременни зайки.

Клетка:
Заекът трябва да може да лежи изпънат и да не си удря главата в капака на клетката. Тя трябва да е поне 4 пъти по-голяма и да се почиства редовно. Не я поставяйте на прекалено горещо или студено място. Поставете я на тихо място, тъй като зайчетата се стресират лесно. Клетката може да бъде на два етажа. Тя трябва да е направена от неръждаем материал. Подът трябва да бъде покрит с мека постеля. Използвайте торф, дървени трици или стърготини, слама. Сеното не е препоръчително, тъй като зайчетата го ядат, дори когато е замърсено. Предлагат се клетки, които са снабдени с водонепропусклив леген. Те са много удобни защото лесно се почистват и дизенфикцират. В нея трябва да има място за спане, тоалетна и място за хранене. Зайчетата могат да скачат на височина 80 -100 см. и съответно, ако жилището им няма покрив, те биха се научили да излизат и да се връщат без проблеми в него. Но не ги оставяйте без надзор. Клетката се почиства веднъж седмично.

Размножаване:
Размножаването в домашни условия не се препоръчва - смъртността при малките е висока, поведението на майката понякога е особено. Затова е необходимо да кастрирате вашия любимец през 4 – 6 месец. След навършаване на 6 години операцията не е желателна. Кастрацията помага на зайчетата да са по-здрави.Но ако все пак сте решили да осигурите поколение на любимците си, посъветвайте се с ветеринар. Зайчетата трябва да са поне на 8 месеца и желателно под 4 години. Не се чифтосват братя и сестри. Ако са разстроени или болни, процесът се спира веднага. Женското зайче се занася в клетката на мъжкото, а не обратното. Двете зайчета не се държат постоянно заедно, а се събират в една клетка, по веднъж на 2-3 дни. Бременността се проявява след 2 седмици, като раждането е на 31-я ден. Няколко дни преди да роди майката си прави гнездо като се скубе. Малките се раждат напълно слепи. Женското не трябва да ражда повече от 8 малки на година Не взимайте зайче преди да е отбито от майка си т.е. трябва да бъде поне на 8 седмици.