Питоните основно се срещат в тропиците и субтропиците на Стария свят, включително и Африка, Азия и Австралия. Името им идва от гръцката дума питон -  πυθων . Някои смятат че са от семейство Питонови, а други от семейство Боа. Те са неотровни змии с добър нрав и сравнително лесни за поддържане. За предпочитене е да си вземете екземпляр от реномиран магазин, а не уловена дива. През повече от времето си питоните прекарват на или под земята в дупки. Най-активни са сутрин и привечер. Езикът им е много чуствителен. Използват го като сетивен орган. Чрез него усещат миризми като събират частици от въздуха и ги поднасят към органа на Якобсон в устата си за проверка. Особено добре възприемат топлината: те усещат човешката ръка дори от 30 см. Тъй като питонът не си затваря очите, когато спи, трудно може да се разбере дали е буден, или не. Питоните не пълзят напред. Със странични движения на тялото си, те се придвижват с коремните си люспи. Ребрата остават неподвижни, а излизащите от тях мускули местят люспите като малки грайфери или котвички напред и назад. Сред членовете му са едни от най-големите змии в света. Признати са 8 рода и 26 вида. Поради агресивното им изтребване, много видове са намалели. Най-едрия вид е дълъг над 10 м. Тежат до 140 кг. Въпреки смущаващо техния размер и мускулната сила, те обикновено не са опасни за хората, освен ако не са изплашени или провокирани.

Игуаните обитават тропическите области на Централна и Южна Америка и Карибските острови.Името им произлиза от индианското племе Таино – игуана. Характерни белези при тях са масивното парче кожа, висящо под врата им и редица от шипове по целият им гръб до опашката. Също така имат и трето око, намиращо се на темето. Игуаните са с отлично зрение, те могат да различават форми, сенки, цветове и движение на големи разстояния. Чрез зрението си те ловуват, ориентират се и комуникират с други от  вида си.

В България най-популярни са зелените игуани, а те от своя страна са два вида – обикновена (Iguana iguana) и синя игуана (Iguana I.Rhinolopha), която има рог на върха на носа си. Те са растителноядни животни. Желателно е да се съобразявате с големината на парченцата храна, която им давате с обема на стомаха на животното. Най-добре е храната да бъде настъргана или накъсана.