В продължение на векове са се създали различни легенди около това животно. Легендарният саламандър прилича много на истинския по големина и форма. Смята се, че се ражда от  лавата на вулканите и живее в нея.

Може да се види на средновековни миниатюри, свързани с алхимията, тъй като алхимиците го отъждествяват с огън. Затова го наричат Огнен Саламандър.

Много средновековни владетели са слагали саламандъра на своя герб. По този начин са изразявали своята храброст и  издържливост.

Саламандрите са от разред земноводни със слаби тела, къси крайници и дълги опашки. Имат способността да възстановяват загубените си крайници. Срещат се в Южна и Средна Европа, Северна Африка и северните части на Близкия Изток. На дължина достига 15 - 25 см., в редки случаи - до 30 см. Известни са около 250 вида.

На цвят саламандъра е черен с яркожълти петна или ивици. Тези, отдалеч забелязващи се “бойни” цветове, зоолозите наричат предупредителни – те служат за сплашване на евентуалния неприятел. Някои екземпляри са почти изцяло черни, докато при други жълтото преобладава. В природата саламандрите обитават широколистните гори в които земята е покрита с листа. Също така се нуждаят за своето размножаване от малки водни басейни (ручеи, чисти локви и други).

Някои видове са водни през целият си живот, други живеят във водата периодично, а трети са напълно сухоземни. Саламандрите са нощни животни. През деня се крият в сенчести процепи, под паднали дървета или други влажни места. Ако излизат през деня, то ще е в дъждовно време или при лек снеговълеж. Тези животни обитават едно и също място в продължение на  много години. Експерименти са показали, че те познават територията си чрез зрението. Затова, ако сте решили да имате такъв домашен любимец, е нужно да му осигурите нужната влажност и места за криене. В терариума може да поставите плитък воден резервоар, парченца от клонки, камъни. Може да използвате саксийна пръст, торф, стърготини от дървесни кори или торфен мъх. Субстратът трябва да е такъв, че да може да бъде поддържан влажен и затова поставянето на дребен чакъл не е подходящо.

Саламандрите имат добър апетит и произвеждат много нечистотии. Затова терариума им трябва да се почиства редовно. Саламандрите имат много чувствителна кожа и лесно ще абсорбират химикали през кожата си, затова не почиствайте терарума с препарати.  Саламандрите живеят около 14 години, но има случаи на екземпляри, отглеждани затворени, които са достигнали до 50 годишна възраст. Саламандрите не трябва да бъдат хващани с ръце, освен когато е наистина необходимо, тъй като солите и мазнината по кожата ни може да им навреди. Саламандрите се хранят с голи охлюви, дъждовни червеи, стоножки, насекоми, ларви, паякообразни, мокрици и др. За улавянето на плячката си те използват различни тактики. Когато е светло използват движението, за да се ориентират, и игнорират неподвижните животни. Когато ловуват на тъмно, те използват обонянието си като ориентир.

Главната защита на саламандрите е тяхната токсичност. При раздразнение от кожата им се отделя отровен бял секрет - невротоксичният алкалоид – самандарин. Това е алкалоид произвеждан от кожните жлези на саламандъра. Той е силно невротоксичен и предизвиква силни мускулни конвулсии, високо кръвно налягане и учестено дишане при гръбначните животни. Самандрина е един от малкото алкалоиди от животински произход. Жлезите обикновено са разположени по цветните петна на саламандъра.

Мъжките и женските дъждовници не се различават външно, освен през размножителния период, когато при мъжките се появява издута жлеза, произвеждаща сперматофорите. Размножителният период е между октомври и декември. Те се чифтосват на сушата. Женският саламандър ражда във водата по 20 до 55 напълно развити ларви, които имат два чифта крака, сплескани отстрани, опашка и вътрешни хриле. Раждането става през пролетта или есента, понякога и през двата сезона.