История

Името "абисинска" произлиза от Етиопия, но историята сочи, че абисинските котки водят началото си от Египет. По-точно от бреговете на Индийския океан, където колонисти са можели да закупят животни от търговците на диви видове. За предшественик на породата се счита котка, наречена Зула, която е пренесена в Англия от капитан Барет Леонард след края на Абисинската война около 1860 година. Всъщност, пренесените от него котки сабили две, но само Зула оцелява.

Проучвания на списание "Science" предполагат, че първите домашни котки от тази порода са живели в Близкия изток преди около 130, 000 години. Котката е почитана от египтяните, които забраняват износа й и изграждат храмове, в които тя е на почит. Мумифицират се и се запазват в продължение на векове. В клуба на Абисинската котка дори още може да бъде видян един от тези мумифицирани индивиди. Предполага се, че животните за използвани за "охрана" на магазини за зърно, добито по бреговете на река Нил, а също така и за лов на дребни гризачи. В разрез с почитанието на египтяните към това животно, през 19-и век грабители на египетски земи изнасяр котки в Ливърпул, където ги използват за ... наторяване! Според някои хора египетските статиу на котки наподобяват точно абисинските представители.

Когато римляните завладяват Египет, те слагат край назабраната за износ на котките. Взимайки под внимание благоприятния за отглеждане на пшеница британски климат, котките откриват длъжността си като охранители на зърнени складове.

Поради постоянно местене, различно съчетание на породи, двете световни войни и болести, абисинските котки почти изчезват като разновидност. Това са причините да не може да се определи и с точност откога и откъде са корените им - пренесени са също в Холандия, САЩ, Австралия, Нова Зеландия. Факт е единствено, че породата съществува повече от век и е една от най-древните.

Външен вид

Тялото на абисинската котка е средно на големина, гъвкаво, с отлично развита мускулатура. Краката са тънки, пропорционални на тялото, с фина костна структура. Опашката е дълга, по-широка в основата и заостряща се в края. Главата е широка и клиновидна. Очите са с бадемовидна форма и светъл цвят - жълтеникави, медни, зелени. Ушите също са големи и заострени. На челото им се наблюдава затъмнена космена покривка, наподобяваща буквата "М". Придава намръщен вид на котката и е задължително условие при участието в изложби. Затъмнени линии има и при ъглите на очите.

Космената покривка е средно дълга, копринена, оцветена в един цвят, но преливащ в 3-4 нюанса. Основата може да е кафеникава, златиста или сивкава. По изключение се срещат в лилави, червени, тюркоазени и кремави нюанси. Малките котенца се раждат с тъмна окраска, която изсветлява с течение на времето и тяхното съзряване. Задната част на задните крака и възглавничките на лапите винаги са по-тъмни от останалата част на тялото.

Темперамент

Абисинската котка е изключително буйна, кипяща от енергия, игрива и интелигентна. Това е може би най-активната порода. Любопитна е, готова да учи номера, бързо схваща и може би заради тези си качества се използва в различни шоу програми. Въпреки това, обаче, често са срамежливи сред хора. Имат тих глас.

Силно се привързват към семейството и държат да прекарват колкото може повече време с членовете му. Ако са сами по цял ден, без внимание и разнообразни възможности за дейност, могат бързо да се депресират. Господари са на височините, обичат да се катерят и да скачат от невъзможни на пръв поглед места, но също така са големи стратези и не предприемат необмислени рискове. Отлични ловци са. Щателно изучават света около себе си с огромно любопитство. Пазят личното си пространство, но приемат съжителство с други котки. Неприкосновена територия са техните собствени играчки - пазят ги само за себе си. Доказано е, че котките от тази порода не се разбират добре с деца, предпочитат компанията на възрастни хора.