Поведението на котките често може да изглежда странно за нас.
Не можем да разберем защо чудесната коткa, която храним редовно с качествена храна и й предоставяме прясна вода, все още настоява да ловува, да яде птици, мишки  и да пие вода от най-близката мръсна локва.

Може би никога няма напълно да разберем всички котешки  странности, но колкото повече внимание обръщаме на  природните им  инстинкти, толкова по-голям шанс има да постигнем баланс между техния начин  на живот и нашия.

Социалната система на котките

Много хора вярват, че котките са надменни и егоистични, правят точно това, което те искат, когато го поискат. Въпреки това котките в природата често живеят в колонии, подобно на лъвовете и могат да покажат много социално поведение в групата.

Разбира се, в домашни условия котките копнеят за внимание и обич от човешките им приятели.
Котките са самостоятелни и могат да се грижат сами за себе си.  Дори живеейки в уютен дом, обградени с грижи, те не губят способността си да се препитават сами, когато е необходимо.
На много котки се налага даприбягват то тези вродени инстинкти, след като са били изоставени от собствениците си.

Речник на котките

Мяукането на котката не е просто издаване на звук, а начин за комуникация, осъвършенстван в дивата природа.

Любимото на всеки собственик мъркане е ясен признак на спокойствие и задоволеност, често след това котките заспиват.
Сигналите варират от директно-очевидни до проява на  фини жестове, които може да не забелязваме, но които изпращат определени съобщения до други котки.

Усещането на котките за мирис, допир и слух са най-важните сетива, които имат и при тях са много по-силно развити, отколкото при хората.  С езика на тялото могат да покажат различни емоции – страх, агресия, болка или задоволство.

Обуняние

Котките имат специален орган в носа си, наричан вомеронасален орган, който им помага да откриват миризми. Може би сте забелязали как котка ви да отваря леко уста, когато е усетила нов аромат.

Обунянието също така  е важен метод за комуникация. Котките се идентифицират една с друга чрез мирис и го използват, за да отбележат своята територия. Около устата и в краката им са разположени ароматни жлези. Ето защо  трият лицето си в мебели или хора, като по този начин маркира обекта, това е техният начин да кажат „Това е мое”.

Езикът на тялото

Ако се научим да разчитаме правилно сигналите на тялото, които котката изпраща, винаги можем да разберем в какво настроение е, дали е уплашена, не се чувства добре или просто не иска прегръдка, а да бъде оставена на мира.

Широките зеници показват уплаха, раздразнение, неспокойствие.Биха  могли да означава и вълнение, предизвикано от различни фактори, като определените им десйтвия показват каква точно е емоцията.

Подвитите назад уши говорят за агресия, а ако са плътно прилепнали към главата, котката е наистина уплашена. Същите чувства може да покаже с настръхване на козината, вдигане на опашката високо нагоре и съскане, като по този начин предупреждава, че е готова за нападение, чувства се заплашена.

За разлика от кучетата, които развяват опашка в знак на радост, при котките това означава раздразнение. Спокойствието им се изразява в липсата на движение на опашката.

Ако ушите са наострени или леко приведени напред, няма място за притеснение – котката е щастлива.

Поведенчески проблеми при котките

Всъщност, „проблем” не е точната дума, защото котката няма такъв. Проблемът е в нашето неразбиране на поведението й.

Намираме за неприемливо котката  да яде растенията вкъщи, да чупи ценни вещи, да драска мебелите и да се бие със съседните котки. В тези случаи животното не винаги разбира защо му се караме, за него това са нормални, вродени неща.

Някои от тях няма как да избегнем, но можем да ограничим нанесените щети. Засаждането на котешка трева ще спаси някое и друго цвете, котешката драскалка може да помогне за запазване на мебелите, а повечето играчки – на вещите.