Легендарното минало на бирманската котка

От всички породи котки бирманските са едни от тези с най-загадъчен произход. Наричат се още "Свещените котки на Бирма".  Самото начало на породата е доста озадачаващо.  И нищо не се знае със сигурност, въпреки че има няколко легенди.

Една от тях гласи следното. В началото бирманските котки били чисто бели, с дълъг косъм и жълти очи. Една такава котка, на име Синх, живеела в храм, отглеждана от свещеник. Един ден храмът бил нападнат от разбойници и свещеникът бил убит. В часа на смъртта си той се молел, пред статуята на богиня със сапфирени очи и в златна премяна. Тогава се вярвало, че душата на мъртвеца се пренася у котката и продължава да живее. Котката скочила върху мъртвия си стопанин. Очите й станали сапфирено сини, а бялата козина потъмняла. Станала нежно златисто с тъмни сенки - отражение на златната премяна на богинята.

Възглавничките и пръстите на лапите, с които котката докосвала тялото на свещеника останали бели - като светлата памет и чистата му душа. Лапите, лицето, ушите и опашката придобили цвета на земята - кафяво. Събрала в себе си символите на земното плодородие, чистия дух, скъпоценната красота и божественото начало, всички останали котки в храма придобили същия цвят, като тази.

История на породата

В исторически план първата бирманска котка се появява във Франция около 1920г. Отново са спорни твърденията как и защо е пристигнала там. Според едни котка от тази порода е пренесена на френски кораб от Бирма. Оказало се, че е бременна и така се разпространили.

Според други френски изследовател оказал голяма помощ на свещениците в бирмански храм. В знак на благодарност те му подарили двойка котки.

Трети твърдят, че породата е създадена във Франция чрез кръстосване на късокосмести сиамски и дългокосмести черно-бели котки. За това, обаче, няма никакво доказателство.

Единственият сигурен факт е, че породата със стандарта си е призната официално за първи път във Франция през 1925г. След Втората Световна война котки от Франция са пренесени във Великобритания и Америка, където породата се регистрира през 1960г.

Външен вид

Бирманските котки са големи, с издължено тяло, набити. Очите са големи, главата е закръглена. Характерни за тях са ярко сините (сапфирени) очи. Косъмът е копринено мек и дълъг, без подкосмие. Най-силно окосмени са вратът (тип "лъвска грива") и опашката. Оцветяването е уникално - светъл цвят по тялото с тъмни тонове по лицето, ушите, краката и опашката. Пръстите на лапите пък са бели или светли. Нюансите могат да преливат в синьо, шоколадово, лилаво, червено-кавяфо или кремаво.

Въпреки този дълъг косъм, козината им рядко се спластява, което улеснява поддържането й.Разбира се, това в никакъв случай не изключва задължителното ресане!

Поведение

Бирманската котка е нежна, приятелски настроена и много дружелюбна. Това я прави предпочитан домашен любимец. Игрива е, но не прекалено, много е любопитна и винаги щателно проучва света около себе си. Държи на пространството си, има нужда от обиколки и повече движение. За предпочитане е котка от тази порода да се отглежда или в къща, или в достатъчно голяма апартамент.