История

Сиамските котки са едни от най-древните породи, водещи началото си от Тайланд, където още преди векове са били ценна компания на знатните особи. Също така са от най-лесно разпознаваемите породи - специфичната им окрасна в сиви нюанси и ярко сини очи трудно могат да се объркат.

Има много митове и легенди за тази порода и различните й пресназначения в миналото. Разказва се как са били почитани като свещени животни в различни части на света. В някои свещени хранове сиамките са поставяни до ценни вази, като са заплитали опашките си около тях и са се превърнали в пазачи. Другаде можем да прочетем как принцесите са използвали опашките им за места, на които да държат ценните си пръстени, в следствие на което опашките им придобиват сегашния си вид - носещи се високо над гърба, с чупка, непозволяваща на пръстените да паднат, допълващи елегантната походка. Ръкописи, датиращи от 1350г. описват сиамките като божествени същества със светъл косъм, изящни черти и зачервени очи, отразяващи светлината.

В миналото са били най-разпространенти във Вликобритания. Не се знае със сигурност кога са се появили там, но по неофициални данни се смята, че двойка сиамки са били подарени на сестрата на британския консул в Банкок през 1884г., поради което породата придобива повее популярност. Първата официална изложба на сиамки, обаче, датира от по-рано - 1871г. в Лондон, Кристал Палас, където пренебрежително са били описани като неестествени на вид и кошмарни котки.

Въпреки тази отрицателна реклама, сиамките бързо печелят популярност сред жителите, асоцииращи ги с уникална окраска и пречупена опашка. Първото описание на породата е през 1902г., където са описани като възхитително изглеждащи животни, средни по размер и тегло, с уникален цвят на очите и разбира се, чупка в опашката.

Има две недоказани версии за появата на сиамката в Америка, като първата такава котка е пребивавала в Белия Дом. Едната история е, че е била подарена на г-жа Ръдърфорд Хейс през 1878г. от американския консул Дейвид Стикълс. Другата история твърди, че е пристигнала като подарък от краля на Сиам за негов американски приятел.

В момента сиамката е третата по популярност порода в Америка и втората - в световен мащаб.

Самоличност

Някои котки смятат, че мъркането и приятелското поискване на ласки от хората е задължително и е предпочитан начин на общуване. Сиамките, обаче, не са от тях. Известни са с предпочитанията си към определени хора, които усещат близки и консервативното си отношение към всички останали. Не са особено дружелюбни и трудно допускат приятели до себе си. Директни животни са и ако започнат да мъркат или мяукат, то искат нещо конкретно. Не са от най-тихите котки, по-скоро са много комуникативни и обичат честите "диалози" със стопаните си. Пак уточняваме, с избраните от тях хора, не с всички. Това тяхно специфично мяукане и начин на комуникация не е приятно за всеки човек, някои дори го намират за дразнещо. Но любителите на породата знаят, че това е техният метод за сближаване с човека.

Характеристика на породата

Прието е, че при сиамките преобладават 4 основни цвята (по-скоро нюанса). Те са тъмно сиво, синьо-сиво, шоколадово и лолаво-сиво.

На лицето им има окраска, наподобяваща маска, в по-тъмен нюанс от останалата космена покривка. По-тъмен цвят са също ушите, опашката и лапите. Концентрацията на цвят при тя е свързана с ензим, който контролира оцветяването. Колкото по-отдалечени са частите на тялото от сърдечно-съдовата система, толкова по-тъмно оцветени са. Котките, родени в по-студени райони на света са по-тъмни на цвят. И обратнот - тези, израстли в топла страна, са по-светли. Сиамските котета се раждат бели, поради топлината, отделена от тялото на майката, като в последствие придобиват съответната си окраска.

Идеалът за сиамка я описва като средна на размер, с елегантна походка, изискана, със заострени и дълги уши и опашка.

Тялото е удължено и гъвкаво, покрито с фина космена покривка и оформени мускули. Главата е клиновидна, с прав нос, дълги и прави мустаци. Ушите са големи, прави, широки в основата си и заострящи се към края. Очите са с бадемовидна форма, средни на размер, наклонени надолу във вътрешната си част. Цветът е ярко, дълбоко син. Опашката е дълга, тънка, в края си е дори фина. Козината е блестяща, мека, сравнително къса, плътно прилепнала по тялото.

Недостатъци на индивида

Задните крака са със слабо развита мускулатура. Рядко, но се случва очите на някои котки да не са сини, а лапите са светли, дори бели, козината да е по-дълга, което веднага поражда съмнения в това дали са чистокръвни.

Установено е, че сиамката може да е чудесна компания и част от семейството, ако се привърже към членовете му. Но това не винаги става, поради сложния й и не много любвеобилен характер. Препоръчително е хора с малки деца да са внимателни в избора си на сиамка, защото винаги има шанс да не хареса детето.