Персийска котка. Тази красива, дългокосместа писана, приличаща повече на плюшена играчка, отколкото на живо същество, е една от най-предпочитаните породи домашни любимци.

Няма доказана теория за произхода на тази порода. Едно от предположенията е, че персийката произлиза от древната пясъчна котка. Друга теория е, че произлиза от кръстоска между ангорска котка и китайска или руска дългокосместа порода. Корените й може също да започват в Китай, където е била принесена в дар на китайски император от персийски крал.

Произходът й едва ли ще е установи, но сигурен факт е, че персийската котка се признава като отделна порода в края на 19-и век и по същото време започва разпространението й в Америка. Космената покривка е изключително гъста и дълга, поради което е необходимо често разресване и почистване. Тези грижи са особено належащи по време на периода, в който котката "сменя козината си". При почистването, което извършва сама, тя поглъща голяма част от падналите косми, а това може да доведе до стомашни проблеми и заболявания.

Познати като изключително сладки домашни любимци, персийките не са много активни. Въпреки че обичат да се движат, те прекарват голяма част от времето си в сън, което ги определя дори като мързеливи. Тази тяхна черта ги прави много подходящи за отглеждане в апартамент, не им е необходимо голямо пространство за разходки.

Видът на плюшена играчка прави персийката високо предпочитан любимец от семейства с малки деца, които обожават да играят с пухкавото коте. Често срещан проблем е, обаче, че децата не винаги получават същото разбиране и желание за игра от страна на котката. Естествено, това е строго индивидуалнa черта от характера на всяко животно, но в общия случай персийките не се славят като най-дружелюбните и игриви котки. По-скоро предпочитат уюта и спокойствието на дома, в който се чувстват като господари. Лоялни са към стопаните си, обичат да стоят близо до тях, което намалява риска да избягат от вкъщи.

Донякъде негативна тяхна характеристика е, че са много упорити и своенравни животни, които не винаги се поддават лесно на обучение. Често собствениците се оплакват от нежеланието на любимеца си да използва котешката тоалетна или от проява други вредни навици.

Предразположени са към някои заболявания, засягащи, зъбите, очите и бъбреците.

Кратка обща характеристика на породата:

- дълга и гъста космена покривка в разнообразни цветове

- големи кръгли очи

- права, къса опашка

- малки, насочени напред уши

- тежки, масивни кости

- голяма, обла глава

- къси крака

- малък, плосък нос

Нормалното тегло на персийската котка е около 3,5 - 5кг., но това зависи от индивидуалната костна структура на животното. По-тежки са от другите породи.

Прието е, че животът им продължава от 10 до 18 години, но средно живеят около 15 и малко над 15 години.

Могат да родят разнообразен брой малки, вариращ от 1 до над 10, но обикновено бебетата са 4-5.