Представяме ви част от миньончетата сред четириногите ни приятели. Кучетата от всяка от тези породи са запомнящи се, темпераментни, трябва да се отглеждат вътре вкъщи и ... приличат на дребни плюшени играчки.

1. Чихуахуа

Чихуахуа е една от най-древните породи в Северна Америка. Предполага се, че води началото си от Китай, въпреки че носи името на мексиканския щат Чихуахуа.

Представителите на тази порода достигат 15-20см височина при холка, а теглото им варира от 500 грама до 2,5 кг. Окраската на козината може да е най-разнообразна, с един или повече цвята. Срещат се късокосмести и дългокосмести.

Чихуахуа са много грациозни, забавни, със силно развит интелект. Предани са на господаря си до край. Впечатление прави и тяхната чистоплътност.

Кане корсо е порода, водеща началото си от Италия, развъждана по естествен път. За прародител на познатите днес кучета се считат мастифите, но кане корсо има значителни преимущества пред тях - не страда от генетични заболявания, по-издръжливо е, няма толкова течащи лиги. В началото породата е използвана за лов на едър добитък и охрана. Името произлиза от латинската дума "conors", която означава "пазач, защитник". Популярно е като "кучето на италианската мафия". Предпочитано заради сериозния си, респектиращ външен вид и надеждно изпълнение на длъжността охранител. До днес кучетата от тази порода остават едни от най-редките и скъпи в света.

Визия

Кане корсо спада към едрите породи. Мощно на пръв поглед, но много елегантно и грациозно, с добре развита релефна мускулатура. Слави се с бързина и издръжливост. Тялото е по-издължено, отколкото е височината при холката, хармонично.

Повечето шофьори не веднъж са били атакувани от куче, докато шофират. Животното се спуска към колата, лае заплашително. Застрашава както собствения си живот, така и сигурността на участниците в движението. Много кучета загиват по този начин, а броят на предизвиканите от тях автомобилни катастрофи е огромен. Колкото и да внимава човек зад волана, не винаги може да реагира адекватно на изскочилото изведнъж куче.

Защо кучетата преследват движещи се коли? Питайки се "защо", пропускаме друг важен въпрос. А именно "какво би направило кучето, ако хване колата?". И може би точно неговият отговор е определящ.

За произхода накратко

Българското овчарско куче (Bulgarian Shepherd Dog, познато още като българско планинско куче, българско пастирско куче) е древно пастирско куче от молосоиден тип. За негов далечен прародител се смята тибетският дог. Според различни сведения в древен Рим такива кучета са използвани в гладиаторски битки. С течение на времето се разделят на две породи - шарпланинец и каракачанска овчарка. Именно от нея произлиза познатото днес българско овчарско куче. Тя е отглеждана по нашите земи още от времето на древните траки, а по-късно и от скитащите скотовъдци - каракачаните. Имащи нужда от смел, силен и надежден пазач за стадата си, се оказва, че това куче покрива всички критерии. Предполага се, че по време на Османското владичество турските войски кръстосвали каракачанките с турски пастирски кучета, което оказало влияние на формирането на породата.

Обградено с любов и внимание, кучето се отплаща многократно на своя човек. Отдава му живота си като създава много силна емоционална връзка с него. Същото важи и за човека - обикнал кучето, той може да усети неговите емоции и вълнения, въпреки невъзможността на животното да говори. Ръководи се от езика на тялото му. Според експертите кучетата са емоционални същества, способни да изразяват чувствата си. Когато са щастливи, вирват уши и въртят опашки, подвиват опашка, когато са уплашени, странят от нас, когато са обидени. Всички сме ги виждали да се радват, но могат ли да плачат?

Произход

Карелското мечо куче води началото си от област, наречена Карелия, в Северна Европа. Районът е обитаван от разнообразен едър дивеч - основно препитание за местното население. Затова хората са имали нужда от смел, сигурен ловец. С течение на времето породата се развива предимно във Финландия, като предназначението й остава същото - лов на едър дивеч, като лосове, рисове, вълци, диви прасета. Не на последно място стои ловът на мечки, в който кучетата се справят изключително добре и именно от него печелят наименованието си. По-късно качествата на породата добиват популярност в Швеция и Норвегия. През 1936г се провежда първата изложба за такива животни. След Втората Световна Война кучетата почти изчезват, но днес отново са във възход и могат да се открият предимно в Северна Америка.

Всички знаем как любимото ни куче идва и ни подарява "целувка" чрез облизване. Какво иска да каже по този начин?

Веднага след като малките кученца се родят майка им щателно ги облизва. Предимно по коремчето и дупето, с което стимулира кръвообръщението им и помага да се изходят за първи път. Малките от своя страна, ближат майка си, когато са гладни и искат да сучат. По-пораснали вече го правят по муцуната й, като по този начин я подканват да сподели сдъвканата храна с тях. Разбира се, това също е знак на привързаност. Всички забелязваме с каква любов и нежност майката мие децата си.

За да се намали рискът от заболявания при кучето, то трябва да бъде ваксинирано. Съществуват различни схеми за ваксинация, като ветеринарят прилага най-подходящата от тях според индивидуалното състояние на кучето. За повечето стопани, взели малко кутре, едно от първите задължения е да го заведат на ветеринар, да прегледат общото му здравословно състояние и да поставят ваксините. Има хора, обаче, които не смятат, че това е необходимо. Взимайки куче, виждат, че е жизнено, че се чувства добре и решават да си спестят ваксинациите. Дали поради своята безотговорност, дали поради липса на финансова възможност - кучето остава неваксинирано и често необезпаразитено външно и вътрешно. И в повечето случаи то живее напълно здраво и щастливо.

Всички познаваме забележителните йоркита. Малки, сладки, с дълга козина, често обсипана с панделки. Предлагаме ви по-подробна информация за породата.

Произход

Йоркширският териер е декоративна порода, водеща началото си от графство Йоркшир, Великобритания. Създадена е още преди 100 години, като във формирането й участват скай териер, дендидаймънтериер, староанглийски териер. Първоначално предназначението на тези дребни кученца е било лов на плъхове в мелници и ферми. Устройвани са дори специални зрелищни представления, в които кучетата са демонстрирали умението си да улавят плъхове. Породата е утвърдена и стандартизирана през 1875г. от Английския кенъл клуб с тенденция за смаляване на размерите.

Дакелът е една от най-древните породи кучета, следите й се появяват още отпреди 2000 години пр.н.е. в Египет. В онова далечно време дакелите са били предпочитани любимци от знатните особи. Въпреки това няма точни данни откъде те водят началото си, според Дарвин, то е именно Индия, след което са пренесени в Европа. Породата е създадена официално в Германия, като в началото кучетата са се използвали за подземен лов на язовци, еноти, лисици и др. Някои от участниците във формирането на днешния дакел са скочтериерите, кокер шпаньолите.

Дакелите са три вида - късокосмести, острокосмести и дългокосмести. Всяка от тях също се дели на три според размера си - стандартни, малки и миниатюрни дакели. Стандартните достигат височина над 35см при холка и 6кг-9кг тегло. Малките - 30-35см височина, до 4кг тегло. Миниатюрните - под 30см височина, до 3-4кг тегло.

История и произход

Померанът е порода от групата на древните северни шпицове. Води началото си от Пруския регион на Померания, откъдето произлиза и името му. Прародителите на познатия днес померан са внесени в Европа с цел да бъдат помощници на овчарите, като са пазели овцете да се движат заедно в стадото. Достигали са до 15кг тегло и са били много по-големи от познатите ни в настоящето кучета. С времето породата се развива и размерите й са сведени до минимум.

Известни собственици на померани са Емил Зола, Мария Антоанета, Моцарт и кралица Виктория. Последната се влюбва до такава степен в породата, че около 1800-та година основава собствен развъдник. Днес померанът е малко, много красиво куче, предпочитано от хората за компаньон, изложби и шоу програми.

Захапката на всяка порода е различна по сила. Зависи от тренировката на челюстите, размерите на кучето и неговата агресия, което до голяма степен прави въпросът индивидуален. Озлобени кучета пазачи или такива, участвали в битки, естествено имат по-силни челюсти, защото са по-тренирани. Ако пък в кучето няма и помен от агресия, независимо каква е породата му, ако не му се е налагало да хапе - то няма да е развило мускулите си и силата отслабва.

Също като хората, и кучетата имат нужда от специални грижи по време на бременност, за да се родят здрави кученца и майката да остане силна. Основните изисквания през този период са няколко. Кучето не трябва да се прехранва, за да не затлъстее. Това може да доведе до натрупване на мазнини и затруднено кръвообращение. Има нужда от повече течности и по-продължителни, ненатоварващи разходки.

При бременното куче апетитът е повишен. Това е напълно нормално, защото се появяват нови организми, имащи нужда от хранителни вещества. Важно е майката да се храни с качествена храна. Препоръчително е да е готова, защото в нея има необходимите витамини, белтъчини и въглехидрати, а така няма да е необходимо и да увеличавате грамажа. Ако нямате възможност да купувате редовно храна от реномирани фирми, може да я замените и с домашно приготвена, като се съобразявате с вида й.

Чихуахуа е най-малката порода в света. Тези миниатюрни сладури, късокосмести или дългокосмести, са сред най-предпочитаните любимци от семейства с малки деца. Причините за това са няколко - малките размери на животното не изискват пространство и дълги разходки, за които не винаги намирате време, идеално е за отглеждане в апартамент.

Големите породи крият и повече рискове за децата - не винаги можете да сте сигурни, че едрото куче ще си прецени силата в играта, ухапване от него би било много по-опасно.

Плюс е и късата козина (при късокосместите чихуахуа), която трудно би скрила паразит през летните месеци. Също така, наподобяващото мишле кученце е неустоимо изкушение за малчуганите, които могат да го обличат в различни дрешки, да му слагат панделки и да го носят със себе си.

Кавказка овчарка

Едва ли има човек, който не би останал впечатлен от кавказката овчарка. Куче, излъчващо толкова красота и респект. Породата води началото си от Русия. Още преди векове кучетата се използват от кавказките овчари за пазачи на стадата от диви зверове. По-късно приложение намират в турската армия като караулни кучета, охраняват също Берлинската стена преди падането й.

Тези красавци често надвишават киноложките стандарти и достигат до 80см височина и 70кг тегло!

Имат силно изразен характер и развит интелект. Искрено се привързват към собствениците си и всички членове на семейството. Главното им предназначение е да пазят и се отдават изцяло на тази си длъжност.

Произход

Смята се, че кавказката овчарка произхожда от тибетския дог. Създадена е преди векове от кавказките пастири, които се нуждаели от сигурен пазач на стадата си от хищници и крадци. Поради борбения си, отговорен характер, агресия към непознати и мащабни размери, кучето се спрява префектно с тази си длъжност, издържайки безпроблемно на ниските планински температури. Породата е най-популярна в Русия, там са и първите й изложби. Още през 1765г. животните са използвани като караулни кучета в турската армия. За първи път са описани като порода през 1845г., а са утвърдени от МФК през 1976.  През 1960г. кавказките овчарки се появяват на територията на Източна Германия, където са използвани като патрулни кучета, предимно около Берлинската стена. През 1989г., когато стената пада, над 7000 кучета се разпръсват. Повечето от тях са приютени от немски семейства.

Познати са над 150 породи кучета, всяка от които носи своя отличителен белег и се различава от останалите. Ето някои от най-големите:

Ирландски вълкодав

Най-високото куче в света води началото си от Ирландия. В миналото е използвано предимно за лов на вълци, поради масивната си структура и здрава мускулатура. На размери достига до около 60кг, над 80см височина!

Не е от буйните породи, изискващи постоянно движение. Обича да мързелува и не би отказало повече почивка. Походката му е горда, много смело и всеотдайно животно.

Въпреки плашещата си визия, ирландският вълкодав е много добродушно куче, често се предпочита от семейства, защото е известен с милото си отношение и търпение спрямо децата. Той е идеалният приятел за гушкане и перфектният бодигард за малчуганите. Трябва да се отглежда на по-обширно място, не е препоръчително да живее в апартамент. Би се чувствал чудесно в двора, където може да се разхожда и да има пространство.

Космената покривка може да е в най-разнообразни цветове - сива, черна, тигрова, бяла, по-тъмна по лицето и т.н.

Почти всяко семейство в света избира куче за свой любимец, то е най-разпространеното домашно животно. Почти всеки от нас е бил поставен пред въпроса "Каква порода да избера, коя ще е подходяща за мен?". Има много критерии, според които можем да определим подходящата за нас порода. Ако кучето ще се гледа в апартамент, то трябва да е от по-малките породи, които не изискват дълги разходки и голямо пространство. Булонка, пекинез, кокер шпаньол, пинчер и други подобни биха били идеалният избор. Ако ще го гледаме в къща с двор, където ще изпълнява предимно функцията на пазач, трябва да се насочим към по-мащабни по размери животни - немска овчарка, кавказка овчарка, ротвайлер и т.н. Ако пък искаме приятел за децата ни, живеещ в двора - голдън ретривърът, хъскито или английският сетер биха били много щастливи да живеят по този начин.

Определящ фактор при избора на порода куче е и отделеният бюджет. Всяка порода се продава на определена цена и трябва да преценим дали можем да си позволим този скъп "подарък".

История

Самоедът е една от най-древните породи кучета. Заражда се в Сибир, където племето Самоеди използват животните за теглене на шейни през снежните преспи, за охрана, а дори и за "отопление", възползвайки се от пухкавата им, дебела космена покривка. Хората в племето са приемали кучетата за верни другари и са се грижели за тях като за част от семейството.

Породата се появява в Европа през 20-и век и бързо се разпространява по целия свят, поради уникалната си визия, напомняща полярно мече. Има сходен произход с шпица. Кучетата са познати като любимците на английския крал Едуард VII и кралица Виктория, а известният норвежки полярен изследовател Руалд Амундсен казва, че "никое домашно животно не е демонстрирало по-добре своята обич и привързаност към човека, както този питомен вълк".

Кучетата са чувствителни същества, невероятно предани на господарите си. Особено силно се привързват към малчуганите и израстнало с дете, кучето става негов най-верен приятел до края на живота си, споделяйки безуморно игрите. Целта на всеки любимец е да угоди на стопанина си и да види неговото признание. Но също така, кучетата не са съвсем безобидни. Не случайно се използват за пазачи поради предаността си и възможността си да хапят. Когато раната от ухапване е малка, заздравява бързо, но психическата травма може да остане за много по-дълъг период в съзнанието на човек.

Много хора са хапани от собствените си кучета по различни причини, които често са основателни. За да се избегнат тези инциденти, трябва да се научим да разчитаме езика на животното, защото то винаги предупреждава за действията си. Породата не е критерий, по който можем да съдим, но ако все пак не искаме да рискуваме да бъдем ухапани, може да изберем куче с доказано по-добродушен нрав или малки размери. При притеснение относно собствената ни сигурност, сдобивайки се с този домашен любимец, не е удачно да се избират породи, считани за агресивни или прекалено масивни на размери (питбул, ротвайлер, българско овчарско куче и т.н.).