За произхода накратко

Българското овчарско куче (Bulgarian Shepherd Dog, познато още като българско планинско куче, българско пастирско куче) е древно пастирско куче от молосоиден тип. За негов далечен прародител се смята тибетският дог. Според различни сведения в древен Рим такива кучета са използвани в гладиаторски битки. С течение на времето се разделят на две породи - шарпланинец и каракачанска овчарка. Именно от нея произлиза познатото днес българско овчарско куче. Тя е отглеждана по нашите земи още от времето на древните траки, а по-късно и от скитащите скотовъдци - каракачаните. Имащи нужда от смел, силен и надежден пазач за стадата си, се оказва, че това куче покрива всички критерии. Предполага се, че по време на Османското владичество турските войски кръстосвали каракачанките с турски пастирски кучета, което оказало влияние на формирането на породата.

Екстериор

Това е едро куче, излъчващо самоувереност и всяващо респект. Телосложението е хармонично развито, с масивни здрави кости и отлично развита мускулатура. Половият диморфизъм е силно изразен. Мъжките кучета достигат до 75см при холка, 60кг тегло, а женските - 68см при холка, 50-55кг тегло.

Главата е обемна, пропорционално развита. Черепът е широк и масивен. Стопът не е силно изразен, но е забележим. Муцуната също е обемна, не много дълга - около 40% от дължината на главата, с притъпено клиновидна форма. Носната гъба е голяма, тъмно оцветена. Ушите са висящи, средно големи, с триъгълна форма и заоблен връх. Поставени са на нивото на очите. Очите са с бадемовидна форма, средно големи, в тъмно кафяв цвят. Допустимо е външните ъгли на очите да са малко по-високо поставени от вътрешните. Зъбите са здрави и големи, а захапката е ножицовидна.

Шията е средно дълга, мощна и силно замускулена. Не образува видими гънки от кожа, обилно окосмена.

Тялото е масивно. Холката е добре развита, леко изпъкваща над линията на гърба, който е прав, широк и отново замускулен. Гръдният кош е широк и дълбок, а ребрата му придават леко елипсовидна форма. Коремът е прибран, стегнат.

Крайниците (предни и задни) са прави, успоредни един с друг. Мускулестите рамена са дълги, ъгълът между лопатката и раменнтата кост е около 100 градуса. Често срещан е допълнителният 5-и пръст на задните крайници, а ъгълът на скакателните стави е около 150 градуса. Лапите са средно големи, овални, с прибрани пръсти. Имат окосмяване между пръстите, ноктите са дебели и здрави. Възглавничките на лапите също са от дебела и еластична кожа, тъмно оцветени.

Опашката е дебела и високо поставена, обилно окосмена. Носи се извита над гърба, когато кучето е развълнувано, а в спокойно състояние е отпустана надолу.

Космената покривка е съставена от прави, твърди и дълги косми. Обикновено са над 10см. Има плътно подкосмие. Най-обилно е окосмяването около шията и гърдите, образуващо грива, както и по задната част на задните крака. Космите са най-дълги по опашката, достигат до 15см. Най-къси са космите по муцуната, главата и предната част на краката.

Окраската задължително е в два цвята, като са позволени различни съчетания - бяло с големи тъмни петна или обратното - тъмно с големи бели петна. Желателно е тъмният свят да се доближава колкото може повече до черно, но не е задължително и леки отклонения (по-светли нюанси) също са приети.

Предназначение и темперамент

Както се разбира и от името, българското овчарско куче се използва предимно за пазач на стада и имущество. Недоверчиво е, проявява силна агресия към непознати хора и животни. Чувствайки заплаха, то бързо преминава в защита и е свиреп боец. Но след края на битката също толкова бързо се успокоява и възвръща нормалното си спокойно състояние. Ако търсите мил компаньон за игри и веселие - това куче не е за вас. Чувства се чудесно на свобода, изпълнявайки задълженията си на охранител. Поради обемната козина предпочита планинските райони, по-ниските температури. Не може да се отглежда в апартамент! Има нужда от много движение, тесните пространства или животът на верига са крайно нежелателни. Животното може да се озлоби и да стане психически нестабилно. Има силно развито чувство за самостоятелност, лично пространство и ясно изразен териториализъм. Не е претенциозно, изключително издръжливо и работоспособно е. Предано до край на господаря си, но първо трябва да отделите много време в упорити опити да го възпитате, за да разбере кой е този господар. Сравнително лесно се подава на обучение, интелигентно е, но се иска постоянство. Възрастното животно е сериозно и много отговорно. Всички тези качества, съчетани с физическата сила, го правят идеален пазач. Но също така, отдадеността му към стопаните и грижата за дома доказват, че е незаменим приятел. Често това куче е склонно да сподели храната и подслона си с друг животински член на семейството, проявявайки трогателно мило отношение.