Чау-чау е може би от най-запомнящите се породи кучета. Представителите са масивни и силни животни. С огромната си дълга козина, кучето напомня на плюшено мече, на което децата искрено се радват.

История

Породата води началото си от Китай, където векове чау-чау са използвани като помощници в лова на едър дивеч, а също и като деликатес, заради вкусното им месо. Били са ценени и често са стояли редом до имтераторски величия, обитава ли са дворци. По-късно са пренесени в Тибет и Манджурия, където се появява и друго тяхно предназначение - използвани са за пазачи и  в кучешки впрягове. В Европа се появяват около 1760г., първо в Англия. Били са настанявани в зоопарковете като редки и свирепи животни, поради лъвският им вид и намръщен поглед. В САЩ през 1890г. породата за първи път е представена официално на киноложка изложба, а няколко години по-късно се създават и клубове, посветени на чау-чау. Днес кучетата са разпространени по целия свят и са едни от най-популярните домашни любимци.

Характеристика на породата

Чау-чау е от групата на азиатските шпицове. Средно е по размери, въпреки че огромната козина заблуждава и кучето изглежда доста голямо. Достига до 50см височина, около 20-25кг тегло.

Отличителна черта на чау-чауто е синият език и почти изправените задни крака, благодарение на което походката му изглежда много горда. Главата му е голяма, широка и почти плоска, а муцуната - обемна и не много дълга. Обилното окосмение с къдрички зад главата го оприличават с лъв. Носът му също е голям, черен с широко отворени ноздри. Има ножицовидна захапка, която е изключително силна. Ушите му се поставени високо, стърчащи нагоре, с триъгълна форма и заоблени на върха. Очите са с бадемовидна форма, в тъмен цвят. Гръдният кош също е широк, а опашката се носи високо, плътно извита над гърба. Цветовото обагряне е разнообразно - кучето може да е черно, различни нюанси на кафявото, червеното и сивото, в редки случаи дори може да е бяло. Но винаги е в един цвят, никога в два или повече.

Качества

Това са кучета с уравновесен характер, много самостоятелни и независими. Ако не се обучат в ранна възраст има голям шанс да останат непокорни, много са своенравни. Много се привързват към стопаните си, поради което са и малко ревниви, трудно търпят команди от други хора. Чау-чау би избрал спокойствието и почивката пред игрите, затова и го предпочитат хора, държащи на тишината - като приятел, компаньон. Безстрашно, смело куче, идеално за пазач със своята жертвоготовност и настървеност при битка. Може да бъде идеалният бодигард.