Статията е насочена предимно към възпитанието или опитите за такова на кучета, но останалите видове домашни любимци също не правят изключение. За тях се отнасят същите неща.

Всички знаем как много стопани приемат, че единственият начин да покажат на кучето, че е направило нещо погрешно, е да го накажат физически. Според тях това е най-сигурният начин да го възпитат и да го накарат да се държи подобаващо. Разбира се, този начин на мислене не само е грешен, но може да се окаже и опасен, както за животното, така и за човека, упражняващ насилието, а дори и за останалите.

Кучетата са едни от най-умните животни. Прекарват живота си заобиколени от хора и едва ли някой животински вид може да разбере човешкото поведение по-добре от тях. Приспособяват начина си на живот към нашия и се учат от нас до голяма степен.

Твърдението, че всяко куче прилича на собственика си може и да е вярно. Взимайки малко кученце, то е като бял лист хартия, на който можем да напишем каквото решим. В тази ранна възраст, то няма изградени навици, не е наясно с обноските, които трябва да проявява и начинът, по който трябва да реагира на различни външни фактори. Как ще протече развитието му от там нататък зависи само от нас, в правото си на негови "настойници". Изградените веднъж навици и възприемане на живота от страна на малкото животинче трудно могат да се променят с течение на времето при вече възрастното животно. Въпросът не е да го бием и наказваме, когато е голямо, а да му покажем по хуманен начин какво му е позволено, докато е още малко. Така няма да има проблеми в бъдеще.

Кучетата разчитат на гласови команди и се ориентират по интонацията на гласа ни. Не могат да разберат всяка дума от това, което им казваме, но винаги усещат в каква насока е то. Ако говорим спокойно, те знаят, че няма място за притеснения и всичко е наред. Ако чуят, че крещим или тонът ни е заповеднически - знаят, че нещо не е наред, че са виновни. Когато малкото кученце не използва определеното му място за тоалетна, например, това не означава, че трябва моментално да бъде ударено и наказано. Значи само, че явно не му е достатъчно ясно какво се иска от него. В такива случаи е по-удачно да го занесем до "мястото на произшествието", да му наведем главичката, за да види какво точно му показваме, леко да го шляпнем, за да разбере, че е виновно и да го занесем на правилното място. Междувременно може да му се скараме с по-сериозен тон. След няколко такива опита кучето разбира какво искаме и се старае да го прави. При останалите проблеми реакцията ни може да е подобна. Не е нужно да измъчваме горкото животно, то не го прави на пук или нарочно. Напротив - би направило всичко, за да ни угоди, защото всяко куче обича стопанина, който се грижи с любов за него.

Когато направи нещо правилно, от друга страна, трябва задължително да му покажем, че се радваме. Да го погалим, да му дадем играчка или лакомство, да му кажем нещо със спокоен, весел глас. Несъмнено ще ни разбере и ще се старае това приятно за него изживяване да се повтори.

Най-важно е животното да разбере емоциите ни и да се ръководи от това. Ако не е наясно, че е виновно, колкото и да го бием, ще повтори грешката пак и пак. От друга страна този бой може да го направи прекалено плахо или пък да го озлоби. Често се случва куче, което е бито с пръчка, да напада външен човек само, защото вижда, че той държи такава. Това е подсъзнателна защитна реакция, напълно разбираема в случая.

Друг погрешен ход е да го накажем за нещо счупено, например. Кучето си играе, при него няма и следа от материалистичното наше мислене, не може да различи скъпата ваза от ненужната такава и няма да разбере защо всъщност му се караме. Даваме му играчки, които може да хапе, но е виновно като си вземе плюшена играчка от нашите. Даваме му топка, но когато поиграе с порцелановата купа със същата форма - виновно е. Това го обърква. Решението е сами да се постараем да ограничим досега му с ценните вещи.

Проблемът във възпитанието на кучето не идва от неговото нежелание да се подчини, а от невъзможността му да разбере какво точно искаме от него. Трябва да се научим да общуваме правилно с животното, след което то ще се отплати с послушание и обич. Нека не се възприемаме като господар и подчинен, а като приятели, които могат да съжителстват и да проявяват нужното разбиране към спецификите в поведението на другия. Идеални хора също няма, ние не правим изключение и също допускаме грешки.