Кучетата са социални същества и също като хората, те имат своите проблеми и начини да се впишат в заобикалящата ги среда. Всяко животно има индивидуален характер и поведение, което определя приобщаването му към другите животни и хората. Ако е уплашено и страда от стрес, ако му е вродено да е срамежливо или агресивно, то тогава това приобщаване става по-трудно и в много случаи такива любимци биват изоставяни от собствениците си. Социализирането е много важна част от отглеждането на кучето и не трябва да се пренебрегва, за да се избегнат бъдещи проблеми и неподходящо поведение.

Това е процес, в който кучето трябва се запознава с различни ситуации и местности, изложено е на различни звуци, присъствието на други животни и хора. Основната цел е то да се учи да реагира по подходящ начин на всяко явление около него, да бъде спокойно и уравновесено в дадена ситуация.

Кучето е прекрасна компания и носи много радост. Не би ли било чудесно, ако можете да го вземете със себе си, независимо къде отивате? Възрастните животни имат изградени навици, от които трудно отвикват. Ако не са общували достатъчно през живота си, те реагират остро на промени и нови за тях ситуации. Ако не са свикнали да са сред много хора, например, могат да се уплашат, да се паникьосат, да станат агресивни и дори са готови на нападение, за да се защитят. Тези, които прекарват живота си предимно на каишка, не знаят как да реагират на дадената свобода и започват да тичат неуморно в различни посоки или стоят объркани на едно място и не могат да проумеят какво да правят. Живеещите изолирани от други животни се страхуват от появата на друг любимец или го нападат от страх, може да го приемат за заплаха. Вариантите са много, но никой от тях не е добре дошъл, както за кучето, така и за неговия собственик и околните. Затова то трябва да се запознае със света още от най-ранна възраст. Как да стане това?

Процесът на социализиране започва буквално от раждането на кученцето. Общувайки с майка си, братята и сестрите си, то става по-общително, това е първият му допир с друго същество. Отделено от семейстовот си, отнесено в нов дом, кученцето е изложено на шок от непознати за него хора и места. Това е ключовият момент в неговото възпитание и приобщаване. Приемайки го в дома си, трябва да прекарваме възможно най-дълго време с него. Трябва да го развеждаме наоколо, да го срещаме с различни хора, да си играем с него и задължително да го запознаем с другите домашни любимци, ако има такива. Кучетата не могат да отговарят на думите ни, но това не значи, че не тябва да им говорим - напротив. Колкото повече чува гласа ни и свиква с него, толкова по-добре. Желателно е в ранна възраст да се разведе на колкото може повече различни места, за да свикне, че животът му не се изчерпва с апартамента, да разбере как, кога и къде трябва да се държи по определен начин. Колкото по-рано стане това, толкова по-лесно ще се приеме като част от семейството и света, без да се чувства некомфортно. Разходка по оживена улица ще му помогне да свикне с хората, разходка в парка осигурява контактите му с други животни.

Целта на приобщаването е кучето да се научи да бъде спокойно, уравновесено психически и да не реагира отрицателно на новопоявили се лица, животни, звуци и т.н. Това помага както на него, така и на собственика му, който би могъл да предвиди действията на любимеца си и да не се притеснява от евентуалните му изблици на агресия или страх.