Произход

Карелското мечо куче води началото си от област, наречена Карелия, в Северна Европа. Районът е обитаван от разнообразен едър дивеч - основно препитание за местното население. Затова хората са имали нужда от смел, сигурен ловец. С течение на времето породата се развива предимно във Финландия, като предназначението й остава същото - лов на едър дивеч, като лосове, рисове, вълци, диви прасета. Не на последно място стои ловът на мечки, в който кучетата се справят изключително добре и именно от него печелят наименованието си. По-късно качествата на породата добиват популярност в Швеция и Норвегия. През 1936г се провежда първата изложба за такива животни. След Втората Световна Война кучетата почти изчезват, но днес отново са във възход и могат да се открият предимно в Северна Америка.

Визия

Карелското мечо куче е с много добре развита мускулатура, особено в задната част на тялото. Има изключително силна захапка. Козината е груба и гъста, с по-меко подкосмие, което предпазва от планинските студове. Прилича малко на лайка. Средно е на ръст, достига около 50-60см височина и 20-25кг тегло. Дължината на тялото е по-голяма от височината. Опашката също е дълга, с леки къдрици в началото. Ушите и очите са малки, което спомага за по-добра концентрация и визуално възприемане. Окраската отново прилича на тази на лайката - тъмно до черно, с бели петна по главата, краката, шията, гърдите и корема. Главата е с клиновидна форма.

Темперамент

Това е порода с развито чувство за хумор - забавни и енергични кучета. Много са смели, интелигентни, чувствителни, независими и упорити. Могат да бъдат отлични домашни любимци, но изискват по-специфично възпитание. От ранна възраст трябва да им се покаже лидерство, да знаят, че имат господар, на който да се подчиняват. Силният им ловен инстинкт не винаги е добре дошъл, ако искате кучето просто за компаньон. Трябва внимателно да сложите границите на поведението им. Може да доминират над други кучета, да преследват и убиват котки и  други животни - това не бива да се допуска. До голяма степен трябва да се пречупи вроденият инстинкт на животното, затова породата не се препоръчва за хора, неспособни да проведат стриктно и сериозно обучение. Социализирането играе главна роля при кучето, това определя и възможността му за съжителство с други животни. Но за тези, които все пак са успели да се справят с карелския темперамент и нужди - мечото куче е незаменим другар, лоялен до болка на стопаните си.

Живее до 10-12 годишна възраст. Има нужда от много движение и упражнения. Въпреки сравнително малките си размери, не е препоръчително да се отглежда в апартамент.

Козината се поддържа лесно, единствено може да се разресва по време на смяната. Устойчиво е на всякакви климатични условия и има сравнително малък шанс да се притеснявате за здравословни проблеми.