Всички сме били свидетели на определен тип поведение при четириногите ни при,ятели, а именно - как те си гонят опашката. Това действие от тяхна страна може да бъде колкото забавно, толкова и притеснително в зависимост от възрастта на кучето и причините, по които го прави.

Гоненето на опашката е естествено явление при малките на хищниците. В дивата природа те могат да си позволят да си играят по този начи, защото, за разлика от плячката, има минимален шанс да бъдат нападнати по време на тази игра.

 

За домашните кучета това също е напълно нормално. Наблюдава се по-често при кученца, които са сами и няма с кой да споделят игрите си. Това е техния начин да се забавляват и да изразходват прииждащата в тази възраст енергия. Когато са много малки, те все още опознават както света около себе си, така и самите себе си и не винаги знаят, че опашката е част, прикрепена към тях. Приемат я по-скоро за бягаща играчка, която неуморно се опитват да хванат. Обръщайки се, забе;язват, че тя също ги преследва и това засилва интереса им.

 

 

Това поведение, обаче, се променя с течение на времето. Възрастното куче вече е наясно, че опашката не е играчка и спира да я гони. Ако все пак продължи, може да има различни причини за това - физическа болка, проблеми с гръбначния стълб и прешлените, може също да е на психична основа и проблемът да е неврологичен. Наличието на бълхи, паразити в организма, дисбаланс на допамин в тялото или анално възпаление също водят до гонене и хапане на опашката. Подобни проблеми при възрастните кучета не са често срещани, според проучвания, те засягат едва 2% от любимците ни.

 

Фактор за подтикване към такова поведение може да се окаже също прекалено малкото пространство, в което живее кучето, ако цял живот е завързано на каишка и свободата му е ограничена. Липсата на движение, от което кучето има жизнена нужда, съчетано със скуката и липсата на внимание, води до психични отклонения. В тези случаи кучето приема, че опашката е единствената му дружка, играе си с нея или пък е раздразнено от присъствоето й и я преследва. Понякога дори изпитва антипатия към нея, като се опитва да я отхапе и се получава вманиачаване, кучето спира действието, единствено, за да спи и да яде. Това също е рядко срещан, но много сериозен проблем, при който незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.

 

Това, разбира се, не означава, че ако възрастно куче гони опашката си от време на време, то е болно. Въпросът е да се случва рядко и за кратко. За някои породи дори е по-типично, отколкото задруги ( за някои териери, например).

 

Малките кученца спират тази гонитба на възраст от няколко месеца до годинка, когато съзреят достатъчно. А, ако все пак продъжат да го правят в напреднала възраст, трябва да се установи каква е причината за това. Може да бъде напълно безобидна, но и много опасна.