Дакелът е една от най-древните породи кучета, следите й се появяват още отпреди 2000 години пр.н.е. в Египет. В онова далечно време дакелите са били предпочитани любимци от знатните особи. Въпреки това няма точни данни откъде те водят началото си, според Дарвин, то е именно Индия, след което са пренесени в Европа. Породата е създадена официално в Германия, като в началото кучетата са се използвали за подземен лов на язовци, еноти, лисици и др. Някои от участниците във формирането на днешния дакел са скочтериерите, кокер шпаньолите.

Дакелите са три вида - късокосмести, острокосмести и дългокосмести. Всяка от тях също се дели на три според размера си - стандартни, малки и миниатюрни дакели. Стандартните достигат височина над 35см при холка и 6кг-9кг тегло. Малките - 30-35см височина, до 4кг тегло. Миниатюрните - под 30см височина, до 3-4кг тегло.

Специфични за дакелът са ниският ръст, силно издълженото тяло и късите крака. Ушите са меки, висящи и тънки. Муцуната е дълга с носна гъба, оцветена в тъмен цвят. Очите са с бадемовидна форма, отново тъмни. Опашката обикновено е отпусната надолу, повдигната е, когато кучето е развълнувано. Космените покривки при трите вида дакели са различни. При късокосместите козината е лъскава, с твърд и къс косъм, плътно долепен към тялото. Острокосместите имат твърди и груби косми, дълги около 3см. Косъмът при дълкокосмстите е дълъг, лъскав и мек. Най-обилно е окосмението на ушите, гърдите, шията, задната част на краката. Окраската е предимно кафява, кафяво-червеникава, кафяво-жълтеникава, тигрова, среща се също в черно с кафяви петна над очите и по крайниците.

Темперамент

Дакелът е много интелигентно, смело, любвеобилно, гордо и любопитно куче. Трудно е за обучение поради силния си характер и своенравно поведение, но с повече усилия и търпение не е невъзможно. Има нужда от сериозен стопанин, който да му покаже, че трябва да се подчинява. При неправилно възпитание или прекалено разглезване дакелите могат да нанесат много щети и дори да станат непредсказуеми в отношението си към семейството и околните. Обикновено тези кучета се препоръчват за възрастни хора. Търпението не е най-силната им страна, избухливи са, не обичат някой да ги използва за играчки, затова и често не се разбират с деца. Отново всичко зависи от даденото им възпитание и определените граници.

Козината им е лесна за поддръжка, не изисква специални грижи. Изключение правят дългокосместите дакели, които се нуждаят от редовно разресване. Енергийни и активни кучета са, но се чувстват чудесно, отглеждани в апартамент. Силно се привързват към човека, който приемат за свой стопанин, а също са добронамерени към външни лица.