Свидетели сме на всекидневни и все по-зачестяващи напоследък нападения от бездомни или домашни кучета над хора, в много случаи - над деца. Гражданите, особено потърпевшите, настояват за незабавни мерки срещу агресивните животни, които в повечето случаи включват умъртвяването им. Нормална човешка реакция е да изпитаме желание за отмъщение в подобна ситуация, но далеч не е нормален начинът, по който се случва всичко това. Нападенията от житовни няма да изчезнат, но биха могли да се сведат до минимум, ако вместо да обвиняваме "уличния пес", изкореним част от причините за поведението му.

От едната страна на проблема стоят бездомните четириноги. Също като хората, кучетата са живи същества, изпитващи емоции, развиващи чувство за самосъхранение и защита. Разбира се, когато куче нападне човек, вървящ по улицата, самозащитата не е логичната причина, но това не значи, че то няма друга такава. Отново също като хората, кучетата изграждат характера си въз основа на средата, в която живеят. Когато животното се роди на улицата, оцелява обикаляйки по кофите, събирайки отпадъци, за да се изхрани, подритвано е при почти всеки опит да потърси близост с човек, нормално е то да се озлоби. Враждебният свят, в който израства го учи, че това поведение е типично. Кучетата не са безмозъчни същества, неспособни да контролират животинските си изблици. Отгледани с внимание и грижи, те се отплащат със същото, не случайно са познати като "най-добрия приятел на човека".

И обратното - подложени на безпричинен тормоз и отблъскване, не могат да запазят приятелското си поведение вечно. Колко хора изоставят домашните си любимци по улиците, защото вече не могат да се грижат за тях, искат ново животно и още куп неоправдани причини? Много са. Колко хора подритват, удрят бездомно куче и употребяват брутално насилие над него, само защото то е по-слабо? Те също са много. Но никой от тези хора не е прибран, упоен или съден за деянието си. Дали, ако някой от въпросните хора беше израснал на улицата, като кучето, щеше да има същият поглед над живота? Естествено, че нямаше. У него би се таяла същата агресия и антипатия към хората и света. Бездомните кучета не са отделен вид опасни животни, както сме свикнали да ги третираме, те са изоставени, принудени да се държат така животни.

Управниците на почти всички общини обират овациите за строгите мерки, които взимат за ограничаване броя на безпризорните животни по улиците, защитавайки жителите. В много случаи, обаче, по-късно се откриват ровове, пълни с кучешки трупове. Междувременно, по официални или неофициални данни, се отпускат средства за построяване на приюти за четириноги, някои от които така и не отварят врати, въпреки спонсорирането. Но тук вече се навлиза в по-различна и също толкова сериозна тема.

Всеки има право на избор какво животно да отглежда въщи, но ако повече хора проявяват хуманност към животните, ако изберат да си осиновят кученце, то улиците на страната ни биха били с едно скитащо четириного по-малко. Вместо изтребване на бездомните "вредители" могат да се извършват повече кастрации. Животното напада човек, упояват го - историята напомня фразата "след дъжд - качулка". Но рядко се предприемат мерки, за да се предотврати това нападение.

От другата страна на проблема стоят домашните кучета. Броят на нападнати от такива също не е малък. Тук положението не е много по-различно. Голям процент от нападащите кучета са едри, все по-често дори "бойни" кучета. Всеки стопанин познава поведението на домашния си любимец и може да предвиди поне част от действията му. След като собственикът е наясно, че кучето му е агресивно и има вероятност да нарани човек, то трябва да положи усилия да ограничи досега му с хора или да предприеме други адекватни мерки. Но не всеки го прави, докато не стане инцидент, за който вината пак пада върху животното. Често агресията у домашните кучета се дължи на неправилно отглеждане и възпитание.

Има изключения, в които реално кучето е с нестабилна психика, изблици на агресия и т.н., в които е логично да бъде приспано, ако няма друг начин, но тези случаи са малко на фона на общото.

Кучетата не се раждат убийци, ние ги правим такива.

Вината за тези нападения и трагични истории не е едностранна. Тя е както на бездомното куче, така и на хората, които не са му осигурили по-добър живот, както на домашното куче, така и на неговия собственик.