История и произход

Померанът е порода от групата на древните северни шпицове. Води началото си от Пруския регион на Померания, откъдето произлиза и името му. Прародителите на познатия днес померан са внесени в Европа с цел да бъдат помощници на овчарите, като са пазели овцете да се движат заедно в стадото. Достигали са до 15кг тегло и са били много по-големи от познатите ни в настоящето кучета. С времето породата се развива и размерите й са сведени до минимум.

Известни собственици на померани са Емил Зола, Мария Антоанета, Моцарт и кралица Виктория. Последната се влюбва до такава степен в породата, че около 1800-та година основава собствен развъдник. Днес померанът е малко, много красиво куче, предпочитано от хората за компаньон, изложби и шоу програми.

Визия

Померанът е компактно куче, чиято височина на тялото надминава дължината. Вратът е къс и главата се държи високо. Гърбът е прав, а мускулатурата не е масивна.  Опашката се държи високо, плътно извита над гърба. Краката са прави, успоредни един на друг. Главата е пропорционална на тялото, с леко заоблен череп, очите са с бадемовидна форма в тъмен цвят. Ушите са малки, високо изправени, а муцунката е къса, заострена в края, с черна носна гъба. Имат ножицовидна захапка. Най-отличителната и впечатляваща черта на померана е неговата козина - дълга и права, оприличаваща го на плюшена играчка.  Най-обилно е окосмението около врата, раменето и гърдите, образуващо голяма яка. Цветовете са разнообразни, едноцветни или двуцветни - черно, жълтокафяво, кремаво с кафяво и т.н., позволени са различни комбинации и нюанси.

На размери достига до 20-30см височина и около 2кг - 2,5кг (мъжките), 2,5кг - 3кг (женските). Животът му продължава около 16г.

Характер

Померанът е много живо и интелигентно куче. Бързо възприема и винаги е готово да научи нещо ново. Въпреки размерите си, то е смело, често проявява силен темперамент. Ако от малко съжителства с котка, куче или други животни, ще ги приеме като част от семейството. Отново противно на размерите, померанът може да прояви агресия спрямо кучета, които са в пъти по-големи от него самия. Подозрителен е към непознати и преди да приеме нов човек в обкръжението си, го подлага на щателно проучване. При подходящо възпитание и социализация, свиква по-лесно с нови лица. Кучетата от тази порода са много горди, лаят при подозрения за опасност, което ги прави дори алармиращи пазачи. Отличителна чарта е тяхната "любознателност" и готовността им да учат различни трикове и номера. Много са любопитни. Предпочитат компанията на възрастни хора пред тази на малки деца, въпреки че по природа не са агресивно настроени. Спокойният им, уравновесен нрав, възможността за лесно обучение и сериозното поведение правят помераните предпочитани любимци дори от хора, които не харесват мини породи.

Чувстват се най-добре, отглеждани в апартамент или вътре вкъщи. Дългата козина предполага редовно разресване и повищено внимание към появата на паразити през летните месеци.