Кучетата са чувствителни същества, невероятно предани на господарите си. Особено силно се привързват към малчуганите и израстнало с дете, кучето става негов най-верен приятел до края на живота си, споделяйки безуморно игрите. Целта на всеки любимец е да угоди на стопанина си и да види неговото признание. Но също така, кучетата не са съвсем безобидни. Не случайно се използват за пазачи поради предаността си и възможността си да хапят. Когато раната от ухапване е малка, заздравява бързо, но психическата травма може да остане за много по-дълъг период в съзнанието на човек.

Много хора са хапани от собствените си кучета по различни причини, които често са основателни. За да се избегнат тези инциденти, трябва да се научим да разчитаме езика на животното, защото то винаги предупреждава за действията си. Породата не е критерий, по който можем да съдим, но ако все пак не искаме да рискуваме да бъдем ухапани, може да изберем куче с доказано по-добродушен нрав или малки размери. При притеснение относно собствената ни сигурност, сдобивайки се с този домашен любимец, не е удачно да се избират породи, считани за агресивни или прекалено масивни на размери (питбул, ротвайлер, българско овчарско куче и т.н.).

Ако в семейството има деца, то е от изключителна важност да ги научим как да се държат с кучето. Всяко дете обича животни - за него те са пухкави живи играчки, които би мачкало с часове. Това е напълно разбираемо и нормално, но не на всяко куче му е приятно подобно отношение, не всяко куче би проявило необходимото търпение и разбиране. Децата трябва да са наясно, че пухкавият член на семейството  има собствен характер и не бива да се третира като играчка, че не обича да се буди рязко с прегръдка, докато спи, да му се скубе козината и т.н. Също така не винаги е в настроение за игра. За да се осигури безопасността на децата, те трябва да знаят, че кучето ще ги ухапе след като започне да ръмжи, оголи зъбите си, наежи козината си. Тогава иска да бъде оствено на спокойствие.

Най-често срещаната причина, поради която кучето хапе стопанина си, е усещането, че се отнасят несправедливо с него. Наказвате го и го удряте, но животното не разбира защо - нищо чудно да прояви агресия. За да не се случва, трябва да е подходящо възпитано от малко.

Много са и ухапаните хора от безпризорни или чужди любимци. Като забележим, че кучето се държи враждебно и има вероятност да ни нападне, инстиктивно побягваме, за да сме по-далеч от него. Това често е най-грешното решение. В такива случаи винаги трябва да запазите самообладание и логично (и бързо) да помислите как можете да се измъкнете от ситуацията. Движенията ви трябва да са напълно ограничени. Огледайте се за високо място, на което можете бързо да се качите. Колкото повече е движението от ваша страна, колкото по-голяма е съпротивата, толкова по-стимулирано е кучето.

Ако ви ухапе, има няколко неща, които трябва да направите веднага след инцидента. Първо притиснете раната с ръка, така ще спрете кръвотечението. После я поставете под течаща вода за известно време, като държите раната отворена. Болезнено е, но така ще се измият голяма част от микробите, оставило кучето и шансът да се възпали е по-малък. Накрая притиснете отново раната, сложете бинт и незабавно се консултирайте с лекар, дори ухапването да не е сериозно. Инжекцията против тетанус или антибиотиците не бива да се пропускат. Ако не познавате "нападателя си", не можете да знаете дали не е бил заразен с бяс или нещо друго.

И най-важното - не позволявайте тази неприятна случка да остави прекалено трайна следа в съзнанието ви и да сложите всички кучета под общ знаменател "опасни". Мъчително е за самите вас, не е честно и спрямо останалите четириноги, които не биха си позволили да нападнат човек. Всяко животно е различно.