Преди да си купите канарче, трябва да обърнете внимание на външния му вид и поведение. Перата трябва да бъдат гладки, чисти, добре подредени и покриващи цялото тяло. Голи участъци, изменения на краката или клюна не трябва да има. Областта под опашката трябва да е чиста, без зацапвания, сплъстени пера или следи от кръв. Здравото канарче подскача, чопли семена или друга храна, изглежда весело.

 

Обърнете внимание на чистотата в клетката. Застоялата, разхвърляна или мухлясала храна, наличието на много изпражнения, мръсната вода в поилката, могат да са предпоставки за развитие на болести, които да се проявят по-късно.

 

Ако сте решили да отглеждате канарчета, то в никакъв случай не ги слагайте в кръгла клетка. Идеалната клетка за тях е правоъгълна – 60 до 100 см. дължина, 37 до 50 см. широчина и поне минимум 60 - 70 см. височина. Разстоянието между телчетата на стената на клетката да са на 1,25 см. едно от друго. Клетката може да бъде и по-голяма, но в никакъв случай по-малка. Ако ще имате двойка канарчета, снабдете се с две клетки: неголяма единична за отглеждане на самеца през есента и зимата, и по-просторна предназначена за двойката птици. Ако имате възможност, устройте на канарчетата макар и неголяма лятна волиера на открито, например на балкона.

 

 

Опитът показва, че за да не се плашат и стряскат, канарчетата трябва да бъдат разположени на височината на погледа на човека. За да са здрави и в добро настроение, редовно почиствайте клетката. Сменяйте хартията на пода ежедневно и правете детайлно почистване ежеседмично. Това ще помогне да се предотвратят болести и паразити. Към стената на клетката се прикачат външни хранилки и поилки. Кацалките трябва да са с дебелина 1.4 – 1.8см, за да може птицата да се захваща стабилно. Най-добре е те да са от върба и с необелена кора. Кацналата птица не трябва да докосва пода с края на опашката си или с крилата си. Вратичките е желателно да са 3 или повече.

 

Канарчетата много обичат да се къпят. За ваничка можете да използвате плоска чинийка с диаметър не по-малък от 10 см. При домашните канарчета, както и при техните диви предци се е запазил определен годишен цикъл. Есенните и зимни месеци трябва да станат за домашните канарчета период на пълен покой след трудните за тях периоди на размножаване и линеене. На първо място, в късната есен и през зимата самците и самките трябва да се държат отделно едни от друг, а още по-добре в отделни помещения. Второ, птиците трябва да бодърстват от 7 - 8 часа сутринта до 5 вечерта. Ако оставяте птиците в осветена стая до късна вечер, ще предизвикате преждевременно линеене и влошаване на песента им. Често проветрявайте стаята в която живеят. Канарчетата са много чувствителни към битовата газ, и лесно загиват дори и при минимални количества във въздуха.

 

Веднъж годишно канарчетата линеят, обикновено през лятото. Линеенето продължава около 6-8 седмици. През този период се опитайте да защитите канарчето си от стрес и важни промени, тъй като те са много податливи към здравословни проблеми по това време. Давайте на птиците си по-качествена храна по време на линеенето. Ако имате червено канарче, се уверете, че има достатъчно каротин в храната му, за добър цвят. Ако обикновено мокрите семето със специални препарати направени за тази цел, това е прекрасно. Уверете се, че птицата ви има достъп до банята си всеки ден по време на линеене. Това е много важно за здравето на новите пера. Дори ако не ежедневно, поне 1-2 пъти в седмицата е задължително. Водата трябва да е студена, около сантиметър в чинията. Къпете ги рано през деня и махнете ваничката след около половин час. Никога не позволявайте на птицата да е мокра вечерта, защото мокри пера през нощта могат да я разболеят. Ако канарчето ви линее повече от 12 седмици, заведете го на ветеринар.


Познати са три вида канарчета – цветни, пойни и фигурни. Цветните канари са два вида – липохромни и меланинови. На липохромните канарчета основата на перата е бяла. При тях липсва меланин (тъмен пигмент) и цялото перо - мъхово и покривно е оцветено в един цвят. Меланиновите канарчета се характеризират с класически меланин, според който се разделят на четири основни реда: черен, ахат, кафяв и исабел.


Канарчетата от различните меланинови редове трябва ясно да показват различия в меланина, типичен за отделния ред. От своя страна класическият меланин се разделя на: основен щрихов меланин и рисунъчен меланин.
Цветните канарчета се делят на три групи според структурата на перата – интензивни, неинтензивни и мозайки.
Интензивните канарчета са с по-тесни и къси пера. Липохромът запълва цялото перо и цветът е с еднакъв интезитет.
Неинтензивните канарчета са с по-рехава перушина (по-широко и дълго перо). По периферията на перото липсва липохромно оцветяване и цветът към края става бял в липохромните и сив в меланиновите канарчета. Общото впечатление за цвета е, че той е по-светъл, а птицата изглежда като поръсена със скреж.
При мозайките структурата на перото е още по-широка, по-дълга и рехава.