Кавказка овчарка

Едва ли има човек, който не би останал впечатлен от кавказката овчарка. Куче, излъчващо толкова красота и респект. Породата води началото си от Русия. Още преди векове кучетата се използват от кавказките овчари за пазачи на стадата от диви зверове. По-късно приложение намират в турската армия като караулни кучета, охраняват също Берлинската стена преди падането й.

Тези красавци често надвишават киноложките стандарти и достигат до 80см височина и 70кг тегло!

Имат силно изразен характер и развит интелект. Искрено се привързват към собствениците си и всички членове на семейството. Главното им предназначение е да пазят и се отдават изцяло на тази си длъжност.

Произход

Смята се, че кавказката овчарка произхожда от тибетския дог. Създадена е преди векове от кавказките пастири, които се нуждаели от сигурен пазач на стадата си от хищници и крадци. Поради борбения си, отговорен характер, агресия към непознати и мащабни размери, кучето се спрява префектно с тази си длъжност, издържайки безпроблемно на ниските планински температури. Породата е най-популярна в Русия, там са и първите й изложби. Още през 1765г. животните са използвани като караулни кучета в турската армия. За първи път са описани като порода през 1845г., а са утвърдени от МФК през 1976.  През 1960г. кавказките овчарки се появяват на територията на Източна Германия, където са използвани като патрулни кучета, предимно около Берлинската стена. През 1989г., когато стената пада, над 7000 кучета се разпръсват. Повечето от тях са приютени от немски семейства.

Познати са над 150 породи кучета, всяка от които носи своя отличителен белег и се различава от останалите. Ето някои от най-големите:

Ирландски вълкодав

Най-високото куче в света води началото си от Ирландия. В миналото е използвано предимно за лов на вълци, поради масивната си структура и здрава мускулатура. На размери достига до около 60кг, над 80см височина!

Не е от буйните породи, изискващи постоянно движение. Обича да мързелува и не би отказало повече почивка. Походката му е горда, много смело и всеотдайно животно.

Въпреки плашещата си визия, ирландският вълкодав е много добродушно куче, често се предпочита от семейства, защото е известен с милото си отношение и търпение спрямо децата. Той е идеалният приятел за гушкане и перфектният бодигард за малчуганите. Трябва да се отглежда на по-обширно място, не е препоръчително да живее в апартамент. Би се чувствал чудесно в двора, където може да се разхожда и да има пространство.

Космената покривка може да е в най-разнообразни цветове - сива, черна, тигрова, бяла, по-тъмна по лицето и т.н.

Почти всяко семейство в света избира куче за свой любимец, то е най-разпространеното домашно животно. Почти всеки от нас е бил поставен пред въпроса "Каква порода да избера, коя ще е подходяща за мен?". Има много критерии, според които можем да определим подходящата за нас порода. Ако кучето ще се гледа в апартамент, то трябва да е от по-малките породи, които не изискват дълги разходки и голямо пространство. Булонка, пекинез, кокер шпаньол, пинчер и други подобни биха били идеалният избор. Ако ще го гледаме в къща с двор, където ще изпълнява предимно функцията на пазач, трябва да се насочим към по-мащабни по размери животни - немска овчарка, кавказка овчарка, ротвайлер и т.н. Ако пък искаме приятел за децата ни, живеещ в двора - голдън ретривърът, хъскито или английският сетер биха били много щастливи да живеят по този начин.

Определящ фактор при избора на порода куче е и отделеният бюджет. Всяка порода се продава на определена цена и трябва да преценим дали можем да си позволим този скъп "подарък".

История

Самоедът е една от най-древните породи кучета. Заражда се в Сибир, където племето Самоеди използват животните за теглене на шейни през снежните преспи, за охрана, а дори и за "отопление", възползвайки се от пухкавата им, дебела космена покривка. Хората в племето са приемали кучетата за верни другари и са се грижели за тях като за част от семейството.

Породата се появява в Европа през 20-и век и бързо се разпространява по целия свят, поради уникалната си визия, напомняща полярно мече. Има сходен произход с шпица. Кучетата са познати като любимците на английския крал Едуард VII и кралица Виктория, а известният норвежки полярен изследовател Руалд Амундсен казва, че "никое домашно животно не е демонстрирало по-добре своята обич и привързаност към човека, както този питомен вълк".

Кучетата са чувствителни същества, невероятно предани на господарите си. Особено силно се привързват към малчуганите и израстнало с дете, кучето става негов най-верен приятел до края на живота си, споделяйки безуморно игрите. Целта на всеки любимец е да угоди на стопанина си и да види неговото признание. Но също така, кучетата не са съвсем безобидни. Не случайно се използват за пазачи поради предаността си и възможността си да хапят. Когато раната от ухапване е малка, заздравява бързо, но психическата травма може да остане за много по-дълъг период в съзнанието на човек.

Много хора са хапани от собствените си кучета по различни причини, които често са основателни. За да се избегнат тези инциденти, трябва да се научим да разчитаме езика на животното, защото то винаги предупреждава за действията си. Породата не е критерий, по който можем да съдим, но ако все пак не искаме да рискуваме да бъдем ухапани, може да изберем куче с доказано по-добродушен нрав или малки размери. При притеснение относно собствената ни сигурност, сдобивайки се с този домашен любимец, не е удачно да се избират породи, считани за агресивни или прекалено масивни на размери (питбул, ротвайлер, българско овчарско куче и т.н.).

История

Шар пей е сред най-древните китайски породи, водеща началото си от преди 20 века. Открити са древни стенописи и произведения на изкуството, датиращи от 206 г. пр. н. е., изобразяващи кучета от тази порода. Наименованието си получават заради специфичната си кожа, наподобяваща щкурка. Китайците я наричат акулова кожа.

В началото представителите на породата са били значително по-едри, а предназначението им е било да участват в гладиаторски битки. Свободно висящата им кожа в излишък не позволява кучетата да бъдат захапани здраво. Имат всеотдаен характер, боен нрав и това ги прави идеални за двубои. За да се представят по-добре на арената, кучетата са били вбесявани до краен предел, а дори са им давани възбуждащи медикаменти, да дтанат по-агресивни.

Преди да си купите канарче, трябва да обърнете внимание на външния му вид и поведение. Перата трябва да бъдат гладки, чисти, добре подредени и покриващи цялото тяло. Голи участъци, изменения на краката или клюна не трябва да има. Областта под опашката трябва да е чиста, без зацапвания, сплъстени пера или следи от кръв. Здравото канарче подскача, чопли семена или друга храна, изглежда весело.

Обърнете внимание на чистотата в клетката. Застоялата, разхвърляна или мухлясала храна, наличието на много изпражнения, мръсната вода в поилката, могат да са предпоставки за развитие на болести, които да се проявят по-късно.

Ако сте решили да отглеждате канарчета, то в никакъв случай не ги слагайте в кръгла клетка. Идеалната клетка за тях е правоъгълна – 60 до 100 см. дължина, 37 до 50 см. широчина и поне минимум 60 - 70 см. височина. Разстоянието между телчетата на стената на клетката да са на 1,25 см. едно от друго. Клетката може да бъде и по-голяма, но в никакъв случай по-малка. Ако ще имате двойка канарчета, снабдете се с две клетки: неголяма единична за отглеждане на самеца през есента и зимата, и по-просторна предназначена за двойката птици. Ако имате възможност, устройте на канарчетата макар и неголяма лятна волиера на открито, например на балкона.