След случаят с осакатеното куче Мима от Дряново, на което зверски бяха отрязани четирите крачета, огромен брой българи се обединихме от каузата да помогнем не само на това животно, но и на всички други като изискахме промяна в закона за защита на животните. Кървавата история трогна изненадващо голяма част от обществото ни, което е похвално. Даде се гласност и на много други случаи с тормозени по какви ли не начини животинки.

Мнението, че такива варварства са недопустими в една цивилизована страна беше общоприето. Но, разбира се, и този път не пропуснаха да изрязат несъгласието си не малък брой граждани. Защо едно куче създаде такъв скандал в цяла Европа, а имената на ухапаните от озверели кучета жители не се знаят? Защо защитаваме един "пес", а не себеподобните, които са подложени на постоянен стрес от глутниците, върлуващи по улиците? Защо се борим да няма бездомни кучета, а не помогнем на бездомните деца?. Дори строителни работници се обединиха в протестни действия с въпроса "Защо всички помагат на някакво куче, а ние си чакаме заплатите от миналата година?".

Чау-чау е може би от най-запомнящите се породи кучета. Представителите са масивни и силни животни. С огромната си дълга козина, кучето напомня на плюшено мече, на което децата искрено се радват.

История

Породата води началото си от Китай, където векове чау-чау са използвани като помощници в лова на едър дивеч, а също и като деликатес, заради вкусното им месо. Били са ценени и често са стояли редом до имтераторски величия, обитава ли са дворци. По-късно са пренесени в Тибет и Манджурия, където се появява и друго тяхно предназначение - използвани са за пазачи и  в кучешки впрягове. В Европа се появяват около 1760г., първо в Англия. Били са настанявани в зоопарковете като редки и свирепи животни, поради лъвският им вид и намръщен поглед. В САЩ през 1890г. породата за първи път е представена официално на киноложка изложба, а няколко години по-късно се създават и клубове, посветени на чау-чау. Днес кучетата са разпространени по целия свят и са едни от най-популярните домашни любимци.

Преди да се впуснем в обяснения за породат и нейните специфики, трябва да сме наясно, че питбулът се различава малко от повечето кучета. Куче е, разбира се, изпитва емоциите, обичта и прави всичко останало, което сме свикнали да виждаме при любимците, но има и няколко основни момента, според които не прилича на останалите породи.

Това е дна от малкото породи, създадена чрез изключително внимателен подбор на родители и смесване, така че да стане идеална за борба. В следствие на това, разбира се, с течение на годините кучето се превръща в жертва - на хората, които без скрупули го използват за жестоки битки, на останалите, които са свикнали да го приемат като зло и не му дават шанс да покаже, че всъщност не е такова.

В продължение на векове са се създали различни легенди около това животно. Легендарният саламандър прилича много на истинския по големина и форма. Смята се, че се ражда от  лавата на вулканите и живее в нея.

Може да се види на средновековни миниатюри, свързани с алхимията, тъй като алхимиците го отъждествяват с огън. Затова го наричат Огнен Саламандър.

Много средновековни владетели са слагали саламандъра на своя герб. По този начин са изразявали своята храброст и  издържливост.

Саламандрите са от разред земноводни със слаби тела, къси крайници и дълги опашки. Имат способността да възстановяват загубените си крайници. Срещат се в Южна и Средна Европа, Северна Африка и северните части на Близкия Изток. На дължина достига 15 - 25 см., в редки случаи - до 30 см. Известни са около 250 вида.

Популярна напоследък статия, която си струва да бъде прочетена.

Aко кучетата можеха да говоря на нашия език, може би биха казали точно това. Нека ги послушаме:

1. Моят живот трае 10-15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява тъга. Помисли си за това преди да ме вземеш.

2. Обичай ме такова, каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да си избирам приятелите и господаря.

3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво искаш от мен.

4. Обичаш ли ме, аз живея от твоята любов.

Сигурно знаете, че ако не всички, то поне повечето котки обожават валериан и започват да се държат много странно при наличието на такъв. Защо това е така и какво става всъщност?

Валерианът действа като наркотик на котките. Предизвиква силна възбуда, понякога дори лека агресия. В минимални дози не е опасен за животното и действието му отшумява бързо, но това не значи, че е препоръчителен. В някои лекарства за котки се съдържа малко количество валериан, но те се предписват след внимателен преглед от ветеринарния лекар. Той е като психически афродизиак за любимците ни и въпреки че действа както при мъжки, така при и женски индивиди, проучвания сочат, че мъжките котки реагират по-силно на съставката.

Обща характеристика:

Тарантулите (Theraphosidae) са видове паяци, които не се срещат по нашите земи. Семейство Theraphosidae включва над 800 вида тарантули, разделени в 12 под семейства (формално 13) и 113 рода. Те  са ценни заради отровата си. В света на паяците те са гиганти. Цялото им тяло е покрито с къси блестящи косъмчета наречени setae. Украската им е от кобалтово синя до сива или тъмно кафява, понякога и черна. С размери от 9-10 до 17-23 сантиметра, макар тялото ѝ да не е по-голямо от 10 сантиметра. Останалото се пада на краката.Мъжките обикновено са по - малки от женските.

Продължителността на живота им е  от 25 до 40 години, но това зависи от пола на паяка. Мъжките живеят 1-1,5 години след достигане на полова зрялост, която настъпва около 2-3 години след излюпването, а женските живеят средно 10- 15 години след достигане на полова зрялост.

От Любимци.бг искрено подкрепяме петицията, подготвена от www.city4people.com, относно ИНКРИМИНАЦИЯ НА ПРОЯВИТЕ НА ОСОБЕНА ЖЕСТОКОСТ КЪМ ЖИВОТНИ И ОРГАНИЗИРАНЕТО НА БОЕВЕ С ЖИВОТНИ. Призоваваме всички да направят същото. Нека не оставаме безразлични към нечовешкото отношение и зверските прояви, които търпят невинните животни.

ПОДПИШЕТЕ ЗА КАМПАНИЯТА ТУК !

Неизвестен извършител садистично хваща за врата добродушно домашно куче и отрязва четирите му крачета с нож. Изпаднало в шок, кучето си прехапва езика и едва оцелява след спешната помощ на ветеринар. Стопанинът е не по-малко потресен от ужаса, който е преживяло кучето, а гледката да завари любимеца си едва жив, лежащ в локва кръв, никога няма да изчезне от съзнанието му.

Котка, обвита в пламъци, след като някой я е запалил като факла, тича обезумяла в последните си мигове живот.

Това са единични примери за безбройните варварства, на които са подложени животните, без да имат никаква заслуга за това. Къде е човешкото ни отношение? С какво сме заслужили да се наричаме "хора" или какво значи "човек", съдейки по такива нехуманни прояви? Можем ли да се гордеем, че сме хора? Защото единственото, което изпитвам, оприличавайки се с този вид, е срам, разочарование и ужас. Животните в природата убиват само, за да се изхранват, нямат избор. Но ние имаме! Какво целим, какво се опитваме да си докажем, извършвайки подобни деяния? Че сме по-силни от котката? Да, по-силни сме. Но само физически. Демонстрирайки това физическо надмощие над невинно същество показваме единствено колко сме слаби психически, как не можем да носим отговорност за живота си и собствените си провали, затова се опитваме да си покажем, че все пак над нещо имаме контрол - над живота на по-слабите. А мъртвата котка оправя ли ни проблемите, вдига ли ни самочувствието? Кара ли ни да се чувстваме пълноценни личности? Ако отговорът е "да", то значи обществото ни наистина преживява криза, но не финансова, а морална.