Питоните основно се срещат в тропиците и субтропиците на Стария свят, включително и Африка, Азия и Австралия. Името им идва от гръцката дума питон -  πυθων . Някои смятат че са от семейство Питонови, а други от семейство Боа. Те са неотровни змии с добър нрав и сравнително лесни за поддържане. За предпочитене е да си вземете екземпляр от реномиран магазин, а не уловена дива. През повече от времето си питоните прекарват на или под земята в дупки. Най-активни са сутрин и привечер. Езикът им е много чуствителен. Използват го като сетивен орган. Чрез него усещат миризми като събират частици от въздуха и ги поднасят към органа на Якобсон в устата си за проверка. Особено добре възприемат топлината: те усещат човешката ръка дори от 30 см. Тъй като питонът не си затваря очите, когато спи, трудно може да се разбере дали е буден, или не. Питоните не пълзят напред. Със странични движения на тялото си, те се придвижват с коремните си люспи. Ребрата остават неподвижни, а излизащите от тях мускули местят люспите като малки грайфери или котвички напред и назад. Сред членовете му са едни от най-големите змии в света. Признати са 8 рода и 26 вида. Поради агресивното им изтребване, много видове са намалели. Най-едрия вид е дълъг над 10 м. Тежат до 140 кг. Въпреки смущаващо техния размер и мускулната сила, те обикновено не са опасни за хората, освен ако не са изплашени или провокирани.

Хранене:
Големината на вашето зайче определя дневното количество храна. Хранят се два пъти на ден.Никога не давайте такава храна на зайчето, каквато бихте яли вие (например шоколад и други). Любимите им храни са морковите, зелевите листа, листата на глухарчета и детелините.

Тревата (сеното) е изключително важна за храносмилането на зайчето. Сеното и зеленчуците трябва да съставляват основната част от диената на вашето зайче. Зеленчуците който му се предлагат да са богати на витамин А. Може да давате и плодове.Осигурете на зайчето си достъп до прясна вода през цялото време. Клонките на ябълковото дръвче могат да се дават на зайчето дори току що откъснати, но тези на черешата, прасковата, сливата и секвоята са отровни за зайчетата. Давайте на зайчето си свежа зеленина всеки ден, но никога маруля.

Мини зайчето става все по-популярен домашен любимец. Характерното за тях е, че са дружелюбни, спокойни, чаровни и лесни за отглеждане. До момента са познати над 50 породи зайчета. У нас най-известни са 4 вида: Холандско джудже, Мини хотот, Лоп (Клепоухи) и Мини рекс.

Холандското джудже се характеризира с тегло от 1,6 кг. до 2 кг. Те са с големи глави спрямо тялото, големи очи и уши. Лицето им е закръглено.

Мини Хотот е идеалната големина - малко над 1кг. Отличава се с къси уши, гъста, къса и лъскава козина. Врата не би трябвало да се забелязва, а гръбнака е с форма на силно извита дъга.

Лоп се познават най-лесно по големите уши, които често падат дори пред очите им.

Мини рекс тежат около 2 кг., козината им е гъста и изправена.

Зайчетата са дребни и с къси уши. Достигат до 30 см. дължина, а на ушите е най-много 7 см. Тежат между 1,25 кг. до 1,8 – 2 кг. Най-тежки са хермелиновите и цветните зайчета. В Холандия се отглеждат най-дребните видове, които тежат по-малко от 900 грама. В зависимост от начина на отглеждане те могат да доживеят от 7 до 10 години. За да бъдат зайците щастливи, трябва постоянното да общуватe с тях.

Обща информация:
Червенобузите костенурки (Chrysemys scripta elegans) или наречени още червеноухи са доста популярни сред домашните любимци. В природата те обитават блатата и бавнотечащите реки в Южните и Югоисточните части на Америка. Червенобузата костенурка е зелена на цвят със светложълти райета, като някои части могат да бъдат в бяло, жълто или червено. Някои мъжки могат да станат с тъмно сива или черна черупка. При новородените черупката е зелена с шарки вариращи от жълтозелени до тъмнозелени. Името им идва от червените ивици зад очите им. Някои от тях имат червени ивици на върха на главата. Общоприето (но погрешно) е, че те са мини-костенурки. Средният им размер на напълно пораснала костенурка е 30 – 35 см. (женска) и 20 – 25 см. (мъжка). Те са много бързи плувци и обичат да се препичат на слънце, настанили се удобно на накой камък, дърво или друга повърхност над водата. Основните неща които трябва да бъдат осигурени, за да е здрава са топлина, чиста вода и подходяща храна.

Игуаните обитават тропическите области на Централна и Южна Америка и Карибските острови.Името им произлиза от индианското племе Таино – игуана. Характерни белези при тях са масивното парче кожа, висящо под врата им и редица от шипове по целият им гръб до опашката. Също така имат и трето око, намиращо се на темето. Игуаните са с отлично зрение, те могат да различават форми, сенки, цветове и движение на големи разстояния. Чрез зрението си те ловуват, ориентират се и комуникират с други от  вида си.

В България най-популярни са зелените игуани, а те от своя страна са два вида – обикновена (Iguana iguana) и синя игуана (Iguana I.Rhinolopha), която има рог на върха на носа си. Те са растителноядни животни. Желателно е да се съобразявате с големината на парченцата храна, която им давате с обема на стомаха на животното. Най-добре е храната да бъде настъргана или накъсана.

Говорейки за агресивни породи кучета, много хора имат погрешни схващания по въпроса. Някои съдят по размера на животното, други по горчивия си опит от инцидент по изключение. Проявата на агресия е с цел - сплашване на други животни и хора, демонстрация на надмощие или точно обратното - несигурност и защита. Реакциите на голям брой индивиди от определена порода я характеризира като цяло. Специално внимание на поведението на кучето трябва да се обърне, когато е още малко и го избирате. Преценете дали е прекалено плахо или пък е побойникът в групата, дали ръмжи и лае често. При такива кученца има по-голям шанс да проявят агресивно поведение в бъдеще.

Не съдете кучето по външния му вид! За изненада на много хора, едни от любимците, които хапят най-често са малките пудели и джак ръсел териерите, например. За сметка на това, нюфаундлендът, с плашещите си размери, е от най-добродушните.

Породите не могат да бъдат разделени категорично на "опасни" и "безобидни", защото има различни фактори, определящи характера на кучето. Възпитанието играе главна роля в това дали животното ще е агресивно или послушно. "Лоша порода" не съществува. Всички кучета са социални същества, подлежащи на тренировка и обучение, ако не го извършим правилно, то проблемът е в самите нас, не в кучето. Породи като небезизвестните, набеждавани по целия свят като агресивни, питбул и ротвайлер могат да бъдат мили душички, а малки, пухкави породи - зли и безкомпромисни. Не подценявайте възпитанието на животните, то е основата, на която градят характера си!

Все пак, има породи, които са доказано по-податливи на агресивни изблици. Ето някои от тях:

Статията е насочена предимно към възпитанието или опитите за такова на кучета, но останалите видове домашни любимци също не правят изключение. За тях се отнасят същите неща.

Всички знаем как много стопани приемат, че единственият начин да покажат на кучето, че е направило нещо погрешно, е да го накажат физически. Според тях това е най-сигурният начин да го възпитат и да го накарат да се държи подобаващо. Разбира се, този начин на мислене не само е грешен, но може да се окаже и опасен, както за животното, така и за човека, упражняващ насилието, а дори и за останалите.

Кучетата са едни от най-умните животни. Прекарват живота си заобиколени от хора и едва ли някой животински вид може да разбере човешкото поведение по-добре от тях. Приспособяват начина си на живот към нашия и се учат от нас до голяма степен.

Папийонът не е от най-популярните породи, но според много хора е от най-красивите декоративни такива. Тези малки, дългокосмести животинки могат да бъдат чудесни приятели и да внесат настроение в дома ви.

Ако имате нужда от сигурен, смел пазач, съобщаващ с лай при всяко подозрение за нередност - това не е вашето куче.

Ако искате, обаче, красива, весела компания за игри и ласки - това е идеалният избор. Кучето е добронамерено към други хора и животни, дружелюбно е по природа и тихо, поради което е предпочитано от възрастни хора и семейства с малки деца. Много е предано и съвсем лесно се поддава на обучение. Размерите му не изискват голямо пространство за разходки, чувства се чудесно, отглеждано в апартамент. Отново поради дългата си козина, то е предпочитан обект за "прически" с панделки от децата, а ушите му напомнят красива пеперуда.