Антихуманното отношение към безпризорните четириноги явно набира сила, вместо да се ограничава, след като в Пловдив вече е незаконно да нахраниш улична котка. "Престъпниците", позволили си това своеволие, подлежат на глобяване.

Прочетете цялата статия тук

Източник: teenproblem.net

Поведението на котките често може да изглежда странно за нас.
Не можем да разберем защо чудесната коткa, която храним редовно с качествена храна и й предоставяме прясна вода, все още настоява да ловува, да яде птици, мишки  и да пие вода от най-близката мръсна локва.

Може би никога няма напълно да разберем всички котешки  странности, но колкото повече внимание обръщаме на  природните им  инстинкти, толкова по-голям шанс има да постигнем баланс между техния начин  на живот и нашия.

Социалната система на котките

Много хора вярват, че котките са надменни и егоистични, правят точно това, което те искат, когато го поискат. Въпреки това котките в природата често живеят в колонии, подобно на лъвовете и могат да покажат много социално поведение в групата.

История

Сиамските котки са едни от най-древните породи, водещи началото си от Тайланд, където още преди векове са били ценна компания на знатните особи. Също така са от най-лесно разпознаваемите породи - специфичната им окрасна в сиви нюанси и ярко сини очи трудно могат да се объркат.

Има много митове и легенди за тази порода и различните й пресназначения в миналото. Разказва се как са били почитани като свещени животни в различни части на света. В някои свещени хранове сиамките са поставяни до ценни вази, като са заплитали опашките си около тях и са се превърнали в пазачи. Другаде можем да прочетем как принцесите са използвали опашките им за места, на които да държат ценните си пръстени, в следствие на което опашките им придобиват сегашния си вид - носещи се високо над гърба, с чупка, непозволяваща на пръстените да паднат, допълващи елегантната походка. Ръкописи, датиращи от 1350г. описват сиамките като божествени същества със светъл косъм, изящни черти и зачервени очи, отразяващи светлината.

В миналото са били най-разпространенти във Вликобритания. Не се знае със сигурност кога са се появили там, но по неофициални данни се смята, че двойка сиамки са били подарени на сестрата на британския консул в Банкок през 1884г., поради което породата придобива повее популярност. Първата официална изложба на сиамки, обаче, датира от по-рано - 1871г. в Лондон, Кристал Палас, където пренебрежително са били описани като неестествени на вид и кошмарни котки.

Котките са познати като гальовни и мили същества, но има изключения, в които поведението им далеч не е приятно, поради проявите им на агресия. Агресията може да бъде опасна и много проблемна за собствениците. Ако забележите подобен проблем при писаната си, трябва незабавно да вземете мерки, за да се предотвратят инциденти. Особено опасно е за малки деца, които не са в състояние да различат предупрежденията на котката, готова за нападение. Освен това, одраскванията и ухапвания от котка могат да доведат до инфекции и кожни възпаления.

Съществуват различни видове котешка агресия, предизвикани от различни фактори. Често се случва да не можем да определим какво точно предизвиква изнервянето им, няма и универсален лек срещу това, но има причини, с които можем да се съобразим и да се постараем да сведем агресивните избухвания до минимум. Ето няколко начина как може да стане това:

Кучетата са социални същества и също като хората, те имат своите проблеми и начини да се впишат в заобикалящата ги среда. Всяко животно има индивидуален характер и поведение, което определя приобщаването му към другите животни и хората. Ако е уплашено и страда от стрес, ако му е вродено да е срамежливо или агресивно, то тогава това приобщаване става по-трудно и в много случаи такива любимци биват изоставяни от собствениците си. Социализирането е много важна част от отглеждането на кучето и не трябва да се пренебрегва, за да се избегнат бъдещи проблеми и неподходящо поведение.

Това е процес, в който кучето трябва се запознава с различни ситуации и местности, изложено е на различни звуци, присъствието на други животни и хора. Основната цел е то да се учи да реагира по подходящ начин на всяко явление около него, да бъде спокойно и уравновесено в дадена ситуация.

Всички сме били свидетели на определен тип поведение при четириногите ни при,ятели, а именно - как те си гонят опашката. Това действие от тяхна страна може да бъде колкото забавно, толкова и притеснително в зависимост от възрастта на кучето и причините, по които го прави.

Гоненето на опашката е естествено явление при малките на хищниците. В дивата природа те могат да си позволят да си играят по този начи, защото, за разлика от плячката, има минимален шанс да бъдат нападнати по време на тази игра.

За домашните кучета това също е напълно нормално. Наблюдава се по-често при кученца, които са сами и няма с кой да споделят игрите си. Това е техния начин да се забавляват и да изразходват прииждащата в тази възраст енергия. Когато са много малки, те все още опознават както света около себе си, така и самите себе си и не винаги знаят, че опашката е част, прикрепена към тях. Приемат я по-скоро за бягаща играчка, която неуморно се опитват да хванат. Обръщайки се, забе;язват, че тя също ги преследва и това засилва интереса им.

Взимането на куче никога не трябва да бъде спонтанно решение. Това е отговорност, която изисква внимателно обмисляне на следните фактори - основната цел за взимане на куче, желанието на семейството ви да приеме този нов член и времето, което може да отделите, за да се грижите за правилно за животното. Статистиките в САЩ показват преобладаващ брой кучета, които са били евтаназирани преждевременно поради невъзможността на собствениците им да се грижат за тях. В България положението също е подобно, с тази разлика, че тук по-рядко се евтаназират и по-често просто се изхвърлят на улицата. Милиони кучета по света страдат от некомпетентността на господарите им да се грижат за тях, така че първият въпрос, който трябва да си зададете преди да поемете тази огромна отговорност е: "Каква е целта ми да имам куче?".

Ние, хората, имаме способността да виждаме всички цветове на електромагнитния спектър и да възприемаме всеки един от тях като отделен такъв. Някои животни обаче, като кучетата, не са способни да ги видят. Еволюцията позволява на хората и кучетата да развият най-подходящата за тях зрителна система. Ние разчитаме предимно на зрението си, то е най-силно развито в сравнение с другите сетивни органи. Денем се ориентираме по цветовете в заобикалящия ни свят. Кучетата, обаче, са били нощни ловци преди да бъдат опитомени като домашни животни. За намиране на храна, те не са се нуждаели да различават много цветове, защото така или иначе плячката се крие, като се слива цветово с околната среда.

Различни изследвания сочат, че светът на този домашен любимец е изграден от жълти, сини и сиви нюанси. Червените обекти се възприемат като жълти от кучето, зелените - като бели или светло сиви, белите - като синьо-зелени.

На следващите фигури е сравнено кучешкото зрение (фиг. 1) с човешкото възприятие на цветовете (фиг. 2) :